Дали стресът е поредният "тих убиец", или е явление, от което можем да извлечем полза – разговор в "Нашият ден" с Богомил Пешев, млад учен от Института по невробиология към БАН.
"Бих казал, че стресът в идеалната си форма винаги е добър. Стресът, противно на това негативно значение, което му се предава, има ролята да ни адаптира към вечно променящата се среда, така че всеки път когато сме изправени пред нови предизвикателства, да имаме най-точната реакция", обяснява Пешев.
"Бащата на стреса", биологът Ханс Селие, в средата на ХХ век развива теорията, че стресът възниква на физична основа в следствие на фактори като болка и студ. Терминът "стрес" произлиза от инженерните науки, където думата е свързана с това как различните материали реагират на напрежение. Селие не успява докрай да опише цялото разнообразие от видове стрес и неговите външни причинители, затова за известно време научната общност губи интерес към темата, разказва Пешев.
Американският физиолог Джон Мейсън – един от бащите на невроендокринологията – идентифицира новостта, предвидимостта и контрола като трите фактора за възникване на стрес. Стресът, обяснява Пешев, зависи от това дали имаме предходен опит в дадена ситуация. От тази когнитивна рамка зависи кои явления определяме като стресори.
Една от най-важните фигури в изследването на стреса е Брус Макюън, който създава концепцията за два вида стрес – абсолютен и относителен. Абсолютният стрес, по думите на Пешев, възниква в катастрофални ситуации, като например поява на земетресение. Относителният стрес е този, който можем да овладеем и потиснем.
По думите на Пешев това дали един стрес е добър или лош, зависи от интензитета на реакцията, която предизвиква. Когато нещо е абсолютно ново, интензитетът е много по-голям. С времето се приспособяваме към тези стресори и интензитетът на реакцията намалява – това е адаптивната функция на стреса. Все повече се налага концепцията за мозъка, като генератор на очаквания, заявява гостът и допълва, че, когато тези очаквания, създадени на базата на паметта, не могат да отговорят на реалността, тогава говорим за стрес. Според Пешев стресът незаслужено носи негативна конотация в представите на хората.
Разбира се, всеки има различен праг на стресовата реакция, заявява Пешев. Когато живеем в нестабилна среда, в която не можем да генерираме правилното очакване, започваме да имаме константно очакване, че нещо лошо ще се случи. Тогава се създава хроничен стрес, при който нивата на хормона кортизол се завишават и започват да увреждат структурите на мозъчните клетки. Така възникват тревожните и депресивни разстройства, пояснява Пешев.
Доказано е, че съществува оптимално ниво на стрес, което е индивидуално за всеки човек. Когато сме в ситуация с оптимално ниво на стрес, справянето с различни задачи се подобрява. Когато стресовата реакция е завишена, представянето започва да спада. Според Пешев това е важна тема, пряко свързана със сферата на образованието. "Когато съберем група студенти в аула и ги караме да възпроизведат огромен текст – тестваме ли действително познанията им, или тестваме устойчивостта им на стрес", пита ученият. Той изяснява как работи процесът на учене. Първият етап е кодиране – това е моментът на обучение. Вторият етап се нарича консолидация – тогава се складират знанията. В третия етап се случва извличането на информация – тогава възпроизвеждаме необходимите факти. Пешев обръща внимание на това, че стресът подпомага първите два процеса, но в големи нива потиска последната част от веригата.
Изводът е, че съществува зона, в която стресът ни помага. Астрономите говорят за "зона на обитаемост" в Космоса – нито прекалено близо, нито прекалено далеч от звездата. В мозъка на всеки един от нас съществува една обитаема стресова зона и е наша индивидуална задача да определим нейната територия.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
