Езикът – граница и безграничност

За границите на грамотността, на превода, на културните търсения през езика – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Ани Бурова, литературен историк, критик, теоретик и специалист по превода, и доц. д-р Дария Карапеткова, преводач, преподавател и теоретик на превода.

За доц. Бурова, която преподава чешки език и бохемистика в рамките на специалност "Славянска филология" в Софийския университет, срещите със студентите стават все по-изненадващи. Сред младите доцентът открива такива с ярко изразен литературен интерес, както и такива, които тепърва развиват литературната си страст. Водещи фактори в обучението, по думите на доц. Бурова, са интензивното любопитство, жаждата за информация и все по-лесният достъп до опознаване на различни култури.

Доц. Карапеткова, която е преподавател по италиански език, допълва: "В случая с Италия, италианския език и култура, не можем да пренебрегнем изключително голямото очарование на държавата, цялостната културна политика, която е резултат на вековни постижения и целенасочено изработване на международен имидж."

На въпроса как в университета се преодоляват пропуските на образователната система, доц. Карапеткова отговаря: "Струва ми се, че все по-голяма тежест има индивидуалният фактор – индивидуалното отношение на всеки един преподавател, на всеки един, който е част от системата. Образованието е процес, който е двустранен. Той не зависи само от тези, които предлагат така наречения "продукт", но и от тези, които го получават. Ролята на индивида в този процес е все по-решаваща – харизмата, очарованието, ентусиазмът – това трябва да се наблюдава на всяка крачка от този процес. То трябва да бъде лична мисия и отговорност на всеки учител, както и кауза, интерес и страст на всеки ученик."

Според доц. Карапеткова с усещането за мисия може да бъде развит имунитет към системните експерименти и да се избегнат несъвършенствата и пропаданията в учебната програма.

Преводът и мястото на българската литература върху картата на света

У нас един от големите проблеми е стесняването на културната периодика – в частност и на литературната, смята доц. Бурова. Този тип издания се стремят да спазват образцов езиков стандарт и са изключително важни за средата. Що се отнася до навлизането на младите хора в писането, издания като "Литературен вестник" са незаменими, казва доцентът и допълва, че вестникът продължава да подкрепя млади писатели, студенти и дори ученици в първите им литературни стъпки. За съжаление с времето много от тези пишещи хора изоставят каузата поради житейски и финансови причини, заявява доц. Бурова.

Доц. Карапеткова очертава контурите на живата литературна среда в Италия, където интересът към литературната периодика е огромен и съществуват много престижни литературни медии и рубрики. Наблюдението, статистиката и коментарът на литературните процеси са обект на огромно внимание и конкуренция, а това води до ефекти на ниво продажби, престиж, литературни награди, читателски вкус, разказва доцентът. Политическият размах в Италия, по думите на доц. Карапеткова, е по-широк, което подсилва и интереса към преводната литература – включително към българската.

• Сборникът "Circus Bulgaria" на Деян Енев с награда в Италия

Междувременно темата за литературната критика у нас е болезнена. Над 10 000 нови заглавия излизат годишно в България. На този фон доц. Бурова смята, че сериозната литературна критика не достига до читателите и главна роля в това имат медиите – те трябва да са свързващото звено между критиците и широкия кръг читатели, да възпитават вкус и очакване в обществото.  За разлика от описаната ситуация в Италия, в Източна Европа положението е подобно на това в България. "Сега има възможност за писане и превод на всякакви езици, достигане до всякаква публика, но това има и друга страна – сред това море от книги да се фокусира вниманието на кръг от читатели. За да се преодолее този проблем, са нужни усилията не само на литературните хора, а на цялото общество", заявява доц. Бурова.

• Критика, равна на самото изкуство – в памет на Светлозар Игов

И доц. Бурова, и доц. Карапеткова с тревога наблюдават обедняването на българския език в медийната и обществена среда, неговото стесняване и стилово опростяване. "Това, което трябва да се прави, е да се опитваме да обясним на колкото се може повече хора, че боравенето с езика не може да бъде безотговорно. Когато говорим, ние създаваме света около себе си", казва доц. Бурова. Доц. Карапеткова, от своя страна, заявява: "Всеки, който е в центъра на общественото внимание, трябва да бъде образец за изказ."

Целия разговор чуйте в звуковия файл: