Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Привидният парадокс на непреходната култура

Снимка: uni-sofia

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет.

Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на университета, споделя в "Нашият ден", че цикълът лекции се е радвал на много голям интерес и е довел до оживени дискусии. Дискусионно звучи и заглавието на неговата лекция "Непреходната култура и културата на прехода".

Въпроса дали нещо преходно като времето може да роди нещо непреходно, професорът нарича привиден парадокс. "Около него се върти цялата моя лекция. Аз се занимавам с това дали тези 35 години, които минаха, оставят някакви значими наследства и как ние можем да преценим тяхната значимост. Постижения безспорно има – като започнем с "Букъра" на Георги Господинов, романите на Милен Русков, музикалните постижения на Георги Арнаудов, направеното от Недко Солаков и Андрей Даниел в изобразителното изкуство. Въпросът е дали единствено постиженията правят тази непреходност. Онова, което остава "класическо", което ще бъде вечно съвременно и в други времена, не зависи само от постиженията, а и от отношенията между публиката и творците", казва професорът. Проф. Кьосев определя постиженията като "събития между твореца и публиката" – публиката участва в процеса на "смислопроизводтсво", тя създава шедьоврите.

В работата си професорът анализира публиките на прехода и тяхната културна компетентност. Според проф. Кьосев публиките в България се променят в една недобра посока. Това се дължи на комерсиалната популярна култура, хиперболизирана от времето на постсоциализма. Тази култура почти изцяло е изтласкала по-сериозната, а и по-претенциозната култура. Професорът обръща внимание, че още в социалистическо време музикалните, литературни, архитектурни и художествени постижения са маргинализирани, тъй като културата е говорила на идеологизиран, отблъскващ народа език.

Към днешна дата проф. Кьосев наблюдава все по-сериозно капсулиране на всяка профилирана публика. "Отсъства така наречената "образована публичност", заявява професорът.

В последните 14 години проф. Кьосев ръководи изследване, озаглавено "Читателски практики в България". То се занимава с прехода от печатна към дигитална медия, с читателската култура, с компетентностите на читателите. Това, което се наблюдава в тази сфера, по думите на професора, е приложимо и в останалите културни области. 

Проф. Кьосев споделя, че за съжаление наблюдава една ерозия на културната компетентност, която не съдейства на големите постижения да се превърнат в големи, "класически" творби.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Операта в Стара Загора отбелязва 100-годишнина с премиера на "Цар Калоян"

Държавната опера в Стара Загора навършва 100 години с премиера на спектакъла "Цар Калоян" на сцената на Античния форум "Августа Траяна" – на 17 и 18 юли. Операта от Панчо Владигеров с либрето от Николай Лилиев по театралната пиеса на Фани Попова Мутафова "Балдуиновата кула" е символична за Старозагорската опера, която през 1975 година..

публикувано на 16.07.25 в 15:45
Мария Елена Инфантино

Мария Елена Инфантино: френски шансони, "долче вита" и любов

"Нашият ден" среща своите слушатели с певицата и актриса Мария Елена Инфантино. Тя е дъщеря на българското сопрано Райна Инфантино и на сициалианския тенор Луиджи Инфантино. Родена е в Италия, но живее между Ел Ей, Лондон, София и Рим. По повод 14 юли – Денят на Бастилията и национален празник на Франция – Инфантино изнесе в София концерт с..

публикувано на 16.07.25 в 11:55

Историческият музей в Павликени откри обновена експозиция и художествена галерия

Историческият музей в Павликени откри обновена, интерактивна експозиция, художествена галерия и обновени пространства за културни събития и работа с деца. В "Нашият ден" директорът на музея и на Античен керамичен център – Павликени Елена Христова разказва: "Този голям и хубав проект дойде от Министерството на културата по норвежката..

публикувано на 16.07.25 в 09:37

Кристияна Митева представя самостоятелна изложба във Велико Търново

Във Велико Търново днес в ГАРАЖ Кристияна Митева представя своя самостоятелна изложба – "Където спомените за идеи отиват да умрат".  Авторката ни предизвиква да се замислим дали носталгията по щастливите моменти ни прави склонни да се затрупаме с останки от тях? Колко минало можем да носим на гърба си всеки ден, ако не знаем как да го пуснем? Чуйте..

публикувано на 16.07.25 в 09:35

Световна премиера в Лондон: Surdce представя “Самодива”

В края на август (27-30 август) новосъздадената танцова компания Surdce ще представи в Proposition Gallery, Лондон, премиерата на спектакъла “Самодива” – имерсивно сценично събитие, което съчетава съвременен танц с древни славянски митове, дълбоко свързани с природата. Проектът черпи вдъхновение от наследството на българската хореографка Марчела..

публикувано на 16.07.25 в 09:30