От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет.
Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на университета, споделя в "Нашият ден", че цикълът лекции се е радвал на много голям интерес и е довел до оживени дискусии. Дискусионно звучи и заглавието на неговата лекция "Непреходната култура и културата на прехода".
Въпроса дали нещо преходно като времето може да роди нещо непреходно, професорът нарича привиден парадокс. "Около него се върти цялата моя лекция. Аз се занимавам с това дали тези 35 години, които минаха, оставят някакви значими наследства и как ние можем да преценим тяхната значимост. Постижения безспорно има – като започнем с "Букъра" на Георги Господинов, романите на Милен Русков, музикалните постижения на Георги Арнаудов, направеното от Недко Солаков и Андрей Даниел в изобразителното изкуство. Въпросът е дали единствено постиженията правят тази непреходност. Онова, което остава "класическо", което ще бъде вечно съвременно и в други времена, не зависи само от постиженията, а и от отношенията между публиката и творците", казва професорът. Проф. Кьосев определя постиженията като "събития между твореца и публиката" – публиката участва в процеса на "смислопроизводтсво", тя създава шедьоврите.
В работата си професорът анализира публиките на прехода и тяхната културна компетентност. Според проф. Кьосев публиките в България се променят в една недобра посока. Това се дължи на комерсиалната популярна култура, хиперболизирана от времето на постсоциализма. Тази култура почти изцяло е изтласкала по-сериозната, а и по-претенциозната култура. Професорът обръща внимание, че още в социалистическо време музикалните, литературни, архитектурни и художествени постижения са маргинализирани, тъй като културата е говорила на идеологизиран, отблъскващ народа език.
Към днешна дата проф. Кьосев наблюдава все по-сериозно капсулиране на всяка профилирана публика. "Отсъства така наречената "образована публичност", заявява професорът.
В последните 14 години проф. Кьосев ръководи изследване, озаглавено "Читателски практики в България". То се занимава с прехода от печатна към дигитална медия, с читателската култура, с компетентностите на читателите. Това, което се наблюдава в тази сфера, по думите на професора, е приложимо и в останалите културни области.
Проф. Кьосев споделя, че за съжаление наблюдава една ерозия на културната компетентност, която не съдейства на големите постижения да се превърнат в големи, "класически" творби.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Обиколката ни завършва в морската столица, където Държавна опера Варна представя най-новия си проект – "Оперни тайни". Инициативата стартира утре, 22 февруари, и е разработена за срок от една година . Проектът е насочен към най-младата публика на възраст от 6 до 14 години . Операта ще отвори вратите си за малките зрители, като ги поведе зад..
Пловдивската опера отправя необичайна покана към жителите на града – "Дари стария си велосипед, за да стане част от сценографията на мюзикъла "Коса"!". Идеята идва от постановъчния екип на премиерния спектакъл – режисьорът Веселка Кунчева и сценографът Мариета Голомехова. Двете творци работят върху визия, която да улови духа на свободата и..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на събитието е "За корените на европейската цивилизация. Стара Загора – град на 8000 години". Участниците ще имат възможност да се докоснат до дълбините на миналото и да разберат повече за..
В Литературния клуб на Столична библиотека в поредицата "Разказвач на месеца" на 24 февруари 2025 г. от 18:30 ч. ще гостува Яница Радева. Водеща на вечерта ще бъде гл. ас. д-р Кристина Йорданова от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Двете ще разговарят с публиката за белетристичното творчество на писателката. Впрочем тя пише проза, но и..
Пламен Антов е писател, пътешественик, литературен теоретик и историк, който следи отблизо процесите в съвременната българска литература. Като писател, той работи в различни жанрове – проза, поезия, пътеписи. Новият му сборник с разкази се нарича "Нагоре по реката назад " . В рецензията си за книгата Антония Апостолова я определя така:..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна обяви създаването на нов театрален фестивал в морската столица. Първото издание на Черноморския театрален..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
