В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните.
Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше прието на 19 юни 2023 г. от Междуправителствената конференция по морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция, свикана под егидата на ООН. Споразумението за BBNJ става третото споразумение за прилагане на Конвенцията на ООН по морско право.
В рамките на общата цел за опазване и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните извън национална юрисдикция в момента, но и в дългосрочен план чрез ефективно прилагане на съответните разпоредби на Конвенцията и по-нататъшно международно сътрудничество, Споразумението за BBNJ разглежда четири основни въпроса:
• морски генетични ресурси, включително справедливо и равноправно разпределение на ползите;
• мерки като инструменти за управление на базата на райони, включително морски защитени зони;
• оценки на въздействието върху околната среда;
• изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии.
Споразумението създава и различни механизми за финансиране и е отворено за подписване от всички държави и регионални организации за икономическа интеграция до 20 септември 2025 г. То ще влезе в сила 120 дни след датата на депозиране на шестдесетия документ за ратификация, одобрение, приемане или присъединяване.
Пълният текст на Споразумението на английски
На 24 април 2024 г. Общото събрание на ООН прие Резолюция 78/272 (понастоящем достъпна под номер A/78/L.41), с която създава комисия, която да подготви влизането в сила на Споразумението за BBNJ. Организационната среща на комисията е насрочена за 24-26 юни 2024 г. в централата на ООН в Ню Йорк.
"ЕС имаше важна роля по време на преговорите за Договора и затова ратификацията е ключов момент" заяви Крис Торн, координатор на кампанията за защита на океаните на "Грийнпийс" и поясни: "Това гласуване е първото на регионално ниво и би трябвало да даде началото на вълна от ратификации. 27-те европейски правителства трябва да ратифицират Договора преди Конференцията на ООН за океаните в Ница през юли 2025 г. Времето да постигнем глобално договорена цел за защита на поне 30% от океаните изтича."
Според законодателството на ЕС Договорът трябва да бъде ратифициран първо на ниво ЕС, а след това – от всяка една страна членка поотделно. До днес 89 държави, сред които и 27-те европейски правителства, са положили подпис под Договора. Въпреки това само четири държави вече са го ратифицирали – Палау Чили, Белиз и Сейшелските острови. За да влезе Договорът в сила, са необходими поне 60 ратификации.
Световното природозащитно движение "Грийнпийс" призовава всички държави да ускорят ратификацията на Договора за защита на океаните и да отделят адекватни средства за справедливото му прилагане за справяне с климатичната криза и кризата на биоразнообразието.
ЕС вече обеща 40 милиона евро, за да подкрепи ратификацията в развиващите се страни и още 3.5 милиарда евро за защита на океаните като 1.3 милиона евро от тях са за подкрепа на изпълнението на договора.
С вота в пленарна зала ЕС завърши ключовата стъпка в процеса на одобряване на ратификацията на Договора. Решението на ЕПще бъде официално прието от Съвета, след което ЕС ще бъде готов да депозира своя "инструмент за ратификация" в ООН.
ЕС обаче категоризира Договора за открито море като "смесено споразумение", така че съгласно правото на ЕС Договорът за открито море трябва да бъде ратифициран както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки на ЕС.
В момента по-малко от 1% от откритите морета са защитени. Според учените защитата на поне 30% от тях е от решаващо значение за опазването на биоразнообразието и смекчаването на климатичните промени.
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg