"Българският национален характер се е изменял много през годините. Това, което народопсихолозите са систематизирали още в началото на миналия век, обаче можем да открием и до ден-днешен." – казва д-р Диана Андонова, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и автор на изследването "Националните културни особености в контекста на моделите на възпитание в детството".
"Страхът от поемане на рискове, страхливост и подозрителност е една от характерните черти на българските родители. Това съвпада и с индекса на избягване на несигурността. На детските площадки у нас и в Германия може ясно да се види разликата."
Съвременните родителски стилове могат да се разделят на три големи групи– авторитарен, авторитетен и либерален. Много от българските родители се определят като авторитетни, което е и най-балансираната категория. В нея родителят е последователен в своите изисквания, забрани и позволения. Либералният стил позволява твърде много власт на децата и липса на граници, а авторитарният поставя на преден план само мнението на родителя.
Според изследването на Диана Андонова социалните мрежи и новите технологии, влияят сериозно на родителството. "Много майки прекарват време в социалните мрежи, влиянието на западната култура е голямо. Придобиваме черти на американските родители, защото инфлуенсърите, които се следят, масово са такива. За съжаление оттам идват и много негативни родителски практики."
Наболелият проблем с екранната зависимост също е засегнат в изследването. Лавинообразно скачат децата със специални образователни потребности, а вече дори е призната диагнозата "екранен аутизъм".
Чуйте още от разговора с Диана Андонова в "Какво се случва"
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони , преводачка от български на италиански език, превела Деян Енев, Радослав Бимбалов, Йоанна Елми, Тодор П. Тодоров, автор на книга за София през очите и думите на Георги Господинов, и организатор на..
Три книги по история на българското кино бяха представени в рамките на 43-тия фестивал на българския игрален филм “Златна роза” във Варна. Те обхващат периода от 1920 до 1940 година и припомнят, че българската филмова мисъл никога не е изоставала от световната. Книгите са реализирани като част от научно-изследователския проект “Кинокултура, изкуства..
В рубриката "Темата на деня" на БНР "Нашият ден" изпълнителният директор на Национален фонд "Култура" (НФК) София Щерева очерта основните параметри и предизвикателства пред Фонда за 2025 година, както и перспективите за следващия програмен период. Подкрепа за устойчиво развитие на културата Щерева подчерта, че НФК е едно от малкото места, откъдето..
Професорът по нова и най-нова българска литература Антоанета Алипиева , която живее и преподава в Белград, Сърбия, разказва в "Нашият ден" за книгата си "ТКЗС в българската литература". Изследването обхваща литературното отражение на съдбата на българското село в периода от 1945 година до ден-днешен. Проф. Алипиева разглежда митовете,..
Продължава националното турне на Плевенската филхармония под диригентството на Йордан Камджалов във формата "Музикална магия 2". Кулминацията предстои на 6 октомври в зала "България". За дестинациите, които предстоят, и срещите с публиката по време на успешното класическо турне – разказва маестро Камджалов пред редактора Нина Цанева:
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg