11 май, Денят на Светите равноапостоли Кирил и Методий, е и Ден на библиотеките и библиотечните работници. За поредна година БНР е партньор на Националната библиотечна седмица. Утре (10 май) от 11 ч. до 12 ч. радиослушателите ще станат част от тържественото отбелязване на празника в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", където ще се състои извънредно студио на програма "Христо Ботев" – "Голямата диктовка".
За състоянието на библиотеките, за неизпълнените от държавата стандарти и за това какво може да бъде направено – в "Нашият ден" говори Спаска Тарандова, изпълнителен директор на фондация "Глобални библиотеки" и член на УС на Българската библиотечно-информационна асоциация.
Тарандова изразява радост, че гостува в предаването именно в Деня на Европа (9 май), тъй като тази година Националната библиотечна седмица е фокусирана върху основни европейски послания. В ЕС има 65 000 библиотеки, като 3500 от тях са на територията на България. "Един от основните ни призиви е да осигурим онези средства за развитие на библиотеките, които да гарантират достъп до знание, информация и култура за всеки", казва Тарандова и акцентира върху това, че в почти всяко населено място в страната има читалище с функционираща библиотека.
"Демокрацията е изключително крехко нещо и един от призивите ни е да се използват възможностите на обществената библиотека като съвременната публична агора, която дава възможност да се срещат различни гледни точки, да се споделят демократичните ценности и да се изграждат едни активни граждани, които да са отговорни за решенията, които се вземат в рамките на нашето общоевропейско семейство", заявява Тарандова
Гостът обръща внимание на това, че библиотеките работят в рамките на LIBER (Ligue des Bibliothèques Européennes de Recherche) и една от техните задачи е осигуряването на свободен публичен достъп до знание. Съхраняването на писмената памет, което е пряко свързано с дигитализацията, е още един приоритет на библиотеките в международен план. Тарандова изразява надежда в рамките на бъдещото правителство и след европейските избори нуждите на библиотеките да бъдат припознати от управляващите и да бъдат заделени достатъчно средства за развитие на библиотечната дейност.
"В динамиката на развитие на интернет и възможностите за онлайн четене и информация, се разви чувството, че интернет ще доведе до отмиране на функциите на библиотеката. Това е основна грешка на нашите политици в решенията, които се взимаха. Сега има леко осъзнаване, че библиотеката изпълнява и други функции – опазване на паметта, достъп до култура, възможност през тази безплатна форма да се развият вкусове в публиките, така че те да станат потребители на една по-висока култура. Възможността библиотеката да бъде място за неформално образование чак сега започва да се осъзнава от нашите управляващи.", заявява гостът.
Като положителен пример Тарандова посочва Регионалната библиотека "Пейо Яворов" в Бургас, която днес е притегателен център за младите хора. За съжаление международният проект за библиотека във Варна, одобрен още през 2018 година, остава нереализиран, допълва гостът.
През 2015 година Министерството на културата утвърди Стандарта за библиотечно-информационното обслужване, който да действа на територията на страната. В неговите рамки, като задължително изискване, са заложени 0,3 книги на глава на населението годишно, подмяна на техническото оборудване, дигитализация, обучение на библиотечни специалисти. За съжаление, по думите на Тарандова, държавата не изпълнява собствените си изисквания. "И тази година министерството ще раздава средства за книги на проектен принцип. Не мога да се съглася, че това е нормален начин за развиване на библиотечни колекции.", казва тя.
Тарандова заявява: "В Плана за възстановяване и устойчивост библиотеки, музеи, галерии, заедно с архивите на БНР и БНТ, са предвидени за дигитализация. За съжаление процесът върви доста бавно. Вече две години ние сме на фаза определяне центровете на дигитализация, на изработване на стандарти за дигитализация, а сме заявили едни значителни обеми дигитализирано културно писмено съдържание до 2026 година. Как ще бъдат реализирани тези обеми и най-вече как ще се гарантира достъпът? Идеята за създаване на Национална дигитална библиотека е да има един дигитализиран вход за достъп до цялото дигитализирано наследство."
"Образованието е единственият път към просперитет и библиотеките могат да спомогнат този процес", завършва гостът.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg