Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разговор с арх. Петър Диков

111 години от откриването на Централната минерална баня в София

Снимка: Уикипедия

На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София, построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София.

В своята книга "Малки софийски истории" арх. Диков нарича Централната минерална баня  "многострадална". Според него тя е именно такава, тъй като вече близо 12 г. реконструкцията на нейното северно крило остава недовършена и вече има сериозен риск от разруха.  

Арх. Петър Диков

Арх. Диков разказва за историческото начало на Централната минерална баня, което датира още от древността. Именно този минерален извор е една от причините да възникне селище на тази територия. По времето на Римската империя на мястото са построени римски терми. В периода на Първото българско царство на същата територия се е намирал манастирът, в който са съхранявани мощите на св. Йоан Рилски. В рамките на Османската империя върху извора е построена турска баня.

Съвременната история на Централната минерална баня датира от 1889 г. Само 11 г. след Освобождението Софийска община взима първи заем, за да започне да се оформя като европейска столица. 20 % от този заем е бил предназначен за построяването на комплекс минерални бани с хотел, разказва арх. Диков. Обявен е международен конкурс, който е спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Започва строителството на хотела на мястото, където сега се намира сградата на Направление "Архитектура и градоустройство". Внезапно Столична община решава, че тъй като липсва жп линия, която да води туристи до града, строителството на хотел е безсмислено. Така проектът е спрян.

Обявен е нов, ограничен конкурс за баня, който е спечелен от арх. Шамарджиев. Градската управа не одобрява спечелилия проект и организира още един конкурс – отново неуспешен.

В крайна сметка проектирането е възложено директно на двамата големи архитекти – Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. И двамата архитекти в това време са служители в Столична община, допълва арх. Диков. Строежът е ръководен и завършен от Петко Момчилов и Йордан Миланов.

Сградата на Централната минерална баня е изпълнена в неовизантийски стил, в който са построени също Централните хали, Духовната семинария и Синодалната палата, пояснява гостът. Арх. Диков акцентира върху качеството на строителството и уникалните за времето си екстри, които банята е предоставяла – рехабилитация, здравна профилактика за рискови професии, масажи. Обособяването на минерална баня в центъра на града е било проява на грижа за здравето и хигиената на софиянци.

През 1908 г. е била построена малка минерална баня на мястото на днешните чешми, но за съжаление сградата е унищожена от бомбардировките през 1944 г. Там се е къпела безплатно войската, разказва архитектът.  

През 70-те години Централната минерална баня е обявена за паметник на културата от местно значение, а по-късно – за национален паметник на културата. През 1988 година е затворена за ремонт, но никой не я стопанисва и започва процес на разруха и разграбване, по думите на арх. Диков. През 1998 година стартира проект, ръководен от арх. Станислав Константинов, за реставрация и обособяване на Регионален исторически музей. Когато заема поста главен архитект на София през 2006 година, арх. Диков заварва проекта за реконструкция почти завършен. Проектът е предвиждал 3 000 кв. м. от площта на банята да бъдат превърнати в СПА комплекс. Арх. Диков включва и големия мъжки басейн към тази площ.

Гостът изразява мнението си за акцията, целяща да възвърне изцяло СПА функциите на Централната минерална баня. По думите на архитекта примерът с банята в Будапеща, който защитниците на тази инициатива дават, не е подходящ поради различната прилежаща среда на двете бани. 

Музеят на София също започва своята история на пл. "Бански", преди да бъде разрушен от бомбардировките през 1944 г., обръща внимание арх. Диков. Според архитекта е крайно наложително реконструкцията на северното крило на сградата да бъде изпълнена. Най-добрият вариант за бъдещето на Централната минерална баня, по думите на госта, би било обособяването на предвидения по проект СПА център, за да се върне лечебната вода в тази прекрасна сграда.

Целия разговор чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Албена

Какви са правата ни като здравноосигурени пациенти по време на отпуск

По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви са нашите права в такива ситуации и какви документи трябва да носим, разяснява  Цветанка Георгиева – главен експерт по методология и договаряне на извънболничната и денталната помощ в Националната..

обновено на 30.07.25 в 11:53

Първа долекарска помощ на пътя

Първа долекарска помощ – политравматизъм, фрактури и реанимация – какво трябва да знаят хората, ако се наложи да окажат първа помощ, обяснява в Lege Artis д-р Марчо Марков , специалист ортопед. "Травматизмът – пътнотранспортен, битов – в летните месеци е много нашумяла тема във връзка с многобройните пътувания, почивните дни, напрегнатото..

публикувано на 30.07.25 в 11:29

Ще има ли реално увеличение на заплатите в здравната система?

Предложенията за обвързване на минималните заплати на медиците със средната работна заплата в страната ще бъдат разгледани на второ четене от Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Заедно с тях, в общ законопроект, ще бъде обсъдено и предложението на управляващите минималните възнаграждения да се определят чрез колективно трудово..

публикувано на 30.07.25 в 11:15
Доц. д-р Ангел Кунчев

Време е лечебните заведения да обърнат внимание на качеството на медицинската дейност

Вътреболничните инфекции и антибиотичната резистентност – в Lege Artis главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев говори за мерките, които предлагат от Министерството на здравеопазването за справяне с проблема. "Съществуващият стандарт, написан преди десетина години, е с много добро качество. Идеята е той да се превърне с..

публикувано на 30.07.25 в 10:58

Изкуството като превенция: "Аз съм тук" и новият социален модел за възрастни

В рамките на рубриката "Темата на деня" се проведе вълнуващ разговор с Надежда Дичева – ръководител на проекта "Аз съм тук". Поводът беше първата прожекция на едноименния документален филм, който поставя важен въпрос: "Може ли изкуството да бъде форма на превенция срещу социалното отпадане при възрастните хора и да служи като мост между..

публикувано на 30.07.25 в 10:16