Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Разговор с арх. Петър Диков

111 години от откриването на Централната минерална баня в София

Снимка: Уикипедия

На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София, построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София.

В своята книга "Малки софийски истории" арх. Диков нарича Централната минерална баня  "многострадална". Според него тя е именно такава, тъй като вече близо 12 г. реконструкцията на нейното северно крило остава недовършена и вече има сериозен риск от разруха.  

Арх. Петър Диков

Арх. Диков разказва за историческото начало на Централната минерална баня, което датира още от древността. Именно този минерален извор е една от причините да възникне селище на тази територия. По времето на Римската империя на мястото са построени римски терми. В периода на Първото българско царство на същата територия се е намирал манастирът, в който са съхранявани мощите на св. Йоан Рилски. В рамките на Османската империя върху извора е построена турска баня.

Съвременната история на Централната минерална баня датира от 1889 г. Само 11 г. след Освобождението Софийска община взима първи заем, за да започне да се оформя като европейска столица. 20 % от този заем е бил предназначен за построяването на комплекс минерални бани с хотел, разказва арх. Диков. Обявен е международен конкурс, който е спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Започва строителството на хотела на мястото, където сега се намира сградата на Направление "Архитектура и градоустройство". Внезапно Столична община решава, че тъй като липсва жп линия, която да води туристи до града, строителството на хотел е безсмислено. Така проектът е спрян.

Обявен е нов, ограничен конкурс за баня, който е спечелен от арх. Шамарджиев. Градската управа не одобрява спечелилия проект и организира още един конкурс – отново неуспешен.

В крайна сметка проектирането е възложено директно на двамата големи архитекти – Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. И двамата архитекти в това време са служители в Столична община, допълва арх. Диков. Строежът е ръководен и завършен от Петко Момчилов и Йордан Миланов.

Сградата на Централната минерална баня е изпълнена в неовизантийски стил, в който са построени също Централните хали, Духовната семинария и Синодалната палата, пояснява гостът. Арх. Диков акцентира върху качеството на строителството и уникалните за времето си екстри, които банята е предоставяла – рехабилитация, здравна профилактика за рискови професии, масажи. Обособяването на минерална баня в центъра на града е било проява на грижа за здравето и хигиената на софиянци.

През 1908 г. е била построена малка минерална баня на мястото на днешните чешми, но за съжаление сградата е унищожена от бомбардировките през 1944 г. Там се е къпела безплатно войската, разказва архитектът.  

През 70-те години Централната минерална баня е обявена за паметник на културата от местно значение, а по-късно – за национален паметник на културата. През 1988 година е затворена за ремонт, но никой не я стопанисва и започва процес на разруха и разграбване, по думите на арх. Диков. През 1998 година стартира проект, ръководен от арх. Станислав Константинов, за реставрация и обособяване на Регионален исторически музей. Когато заема поста главен архитект на София през 2006 година, арх. Диков заварва проекта за реконструкция почти завършен. Проектът е предвиждал 3 000 кв. м. от площта на банята да бъдат превърнати в СПА комплекс. Арх. Диков включва и големия мъжки басейн към тази площ.

Гостът изразява мнението си за акцията, целяща да възвърне изцяло СПА функциите на Централната минерална баня. По думите на архитекта примерът с банята в Будапеща, който защитниците на тази инициатива дават, не е подходящ поради различната прилежаща среда на двете бани. 

Музеят на София също започва своята история на пл. "Бански", преди да бъде разрушен от бомбардировките през 1944 г., обръща внимание арх. Диков. Според архитекта е крайно наложително реконструкцията на северното крило на сградата да бъде изпълнена. Най-добрият вариант за бъдещето на Централната минерална баня, по думите на госта, би било обособяването на предвидения по проект СПА център, за да се върне лечебната вода в тази прекрасна сграда.

Целия разговор чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елмира Нешева

За живота в Розовата къща без стигма

"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..

публикувано на 27.11.25 в 13:25

На България са нужни спешни мерки в климатичната адаптация

Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..

публикувано на 27.11.25 в 09:38
Покана за изложбата

Новата експозиция в НВИМ показва войната през гледната точка на творците

На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..

публикувано на 27.11.25 в 08:21

Социалните мрежи и децата: нуждата от регулация според д-р Кайрякова

През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..

обновено на 26.11.25 в 14:12

Адв. д-р Мария Петрова: Няма риск решение за ТЕЛК, което е влязло в сила, да бъде обжалвано

На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров.  Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..

публикувано на 26.11.25 в 11:43