На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София, построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София.
В своята книга "Малки софийски истории" арх. Диков нарича Централната минерална баня "многострадална". Според него тя е именно такава, тъй като вече близо 12 г. реконструкцията на нейното северно крило остава недовършена и вече има сериозен риск от разруха.
Арх. Диков разказва за историческото начало на Централната минерална баня, което датира още от древността. Именно този минерален извор е една от причините да възникне селище на тази територия. По времето на Римската империя на мястото са построени римски терми. В периода на Първото българско царство на същата територия се е намирал манастирът, в който са съхранявани мощите на св. Йоан Рилски. В рамките на Османската империя върху извора е построена турска баня.
Съвременната история на Централната минерална баня датира от 1889 г. Само 11 г. след Освобождението Софийска община взима първи заем, за да започне да се оформя като европейска столица. 20 % от този заем е бил предназначен за построяването на комплекс минерални бани с хотел, разказва арх. Диков. Обявен е международен конкурс, който е спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Започва строителството на хотела на мястото, където сега се намира сградата на Направление "Архитектура и градоустройство". Внезапно Столична община решава, че тъй като липсва жп линия, която да води туристи до града, строителството на хотел е безсмислено. Така проектът е спрян.
Обявен е нов, ограничен конкурс за баня, който е спечелен от арх. Шамарджиев. Градската управа не одобрява спечелилия проект и организира още един конкурс – отново неуспешен.
В крайна сметка проектирането е възложено директно на двамата големи архитекти – Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. И двамата архитекти в това време са служители в Столична община, допълва арх. Диков. Строежът е ръководен и завършен от Петко Момчилов и Йордан Миланов.
Сградата на Централната минерална баня е изпълнена в неовизантийски стил, в който са построени също Централните хали, Духовната семинария и Синодалната палата, пояснява гостът. Арх. Диков акцентира върху качеството на строителството и уникалните за времето си екстри, които банята е предоставяла – рехабилитация, здравна профилактика за рискови професии, масажи. Обособяването на минерална баня в центъра на града е било проява на грижа за здравето и хигиената на софиянци.
През 1908 г. е била построена малка минерална баня на мястото на днешните чешми, но за съжаление сградата е унищожена от бомбардировките през 1944 г. Там се е къпела безплатно войската, разказва архитектът.
През 70-те години Централната минерална баня е обявена за паметник на културата от местно значение, а по-късно – за национален паметник на културата. През 1988 година е затворена за ремонт, но никой не я стопанисва и започва процес на разруха и разграбване, по думите на арх. Диков. През 1998 година стартира проект, ръководен от арх. Станислав Константинов, за реставрация и обособяване на Регионален исторически музей. Когато заема поста главен архитект на София през 2006 година, арх. Диков заварва проекта за реконструкция почти завършен. Проектът е предвиждал 3 000 кв. м. от площта на банята да бъдат превърнати в СПА комплекс. Арх. Диков включва и големия мъжки басейн към тази площ.
Гостът изразява мнението си за акцията, целяща да възвърне изцяло СПА функциите на Централната минерална баня. По думите на архитекта примерът с банята в Будапеща, който защитниците на тази инициатива дават, не е подходящ поради различната прилежаща среда на двете бани.
Музеят на София също започва своята история на пл. "Бански", преди да бъде разрушен от бомбардировките през 1944 г., обръща внимание арх. Диков. Според архитекта е крайно наложително реконструкцията на северното крило на сградата да бъде изпълнена. Най-добрият вариант за бъдещето на Централната минерална баня, по думите на госта, би било обособяването на предвидения по проект СПА център, за да се върне лечебната вода в тази прекрасна сграда.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
