Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

доц. Ваня Мичева
Снимка: БГНЕС

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали.

Изненадващи от гледна точка на съвременния български език са употребите на сложни думи с "велик", "велии" за конкретни физически характеристики като "великотелесный" – който е с голямо тяло, "велеокый" – с големи очи, дори "великоплешивый" – много плешив. Те са свързани с факта, че в старобългарския книжовен език прилагателните "велик", "велии" са имали много повече значения, включително и "голям по размери, сила, тегло" и т.н., както и запазилото се до днес "който е с изключително значение" и "прочут, славен, необикновен", отнасящо се тогава до сакрални сили и личности. Все пак преобладават преосмислените употреби, които назовават качества, действия и прояви.

Има и поредица от сложни думи като "великодарный" – който дарява много, "великоименит" – с велико име, които са употребени единствено по отношение на Бог, а страдалите и загиналите мъченически в името на вярата си към него са "великострадалци" и "великомъченици".

Как са били създадени тези думи, как са се променили значенията им през вековете, били ли са познати на обикновените хора – разказва в предаването доц. Ваня Мичева, изявена специалистка по история на българския език.

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимка – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 4 – Металообработване, облекла и тъкани

Нашата разходка в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян продължава. Пристъпваме в залата с експонатите, образци на металообработващите занаяти. Акцентите в тази експозиция ни разкрива уредничката Даниела Банкова. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще..

публикувано на 30.09.25 в 14:50
Проф. Марин Георгиев

Явните и скритите симптоми на тялото

Разговаряхме с проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество, точно по време на Деветнайсетия национален конгрес на тази специалност. Човешкият организъм алармира и ние, подведени от рекламните послания, понякога свързваме тези позиви единствено с простатната жлеза. Но не е така: много диагнози и проблеми в областта на..

публикувано на 30.09.25 в 13:25
Юлияна Антонова-Мурата

Защо японците са слаби и дълголетни, отговаря Юлияна Антонова-Мурата

Всеки пост на Юлияна Антонова-Мурата във Фейсбук се превръща в притча, която те кара да се замислиш, драска с нокът в съзнанието ти и не ти дава мира дълго време, защото нейните истории от Страната на изгряващото слънце, където авторката живее от десетилетия, не са просто описано преживяно, те са послания. Споделените разкази прерастват в..

публикувано на 30.09.25 в 09:23
Акад. Чавдар Славов

"Частица от теб..." – тема с продължение

За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по специалност акад. Славов, хирург, учен и преподавател, поиска продължението на темата, която бе в центъра на обсъжданията, още през месец юли тази година. И екип "За здравето" откликна на тази идея, защото..

публикувано на 29.09.25 в 15:20
проф. Емил Гачев

Приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа

Осреднено приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа. На някои места се стига до 80%. Това означава, че от наличен 1 литър вода до потребителите достигат едва 200 мл. За сравнение, средно в ЕС се губят 23% от водата. За това какви са причините и какво трябва да се направи, е разговорът с проф. Емил..

публикувано на 29.09.25 в 09:20