Пруският крал Фридрих II (1712-1786), известен още като "Велики", е не само успешен военачалник и щедър патрон на изкуствата, но и умел флейтист и автор на голямо количество инструментални творби, сред които над 120 сонати за флейта и континуо и 4 концерта за флейта и струнни.
Роден през 1712 г., Фридрих от рано проявява по-голям интерес към музиката, литературата и философията, отколкото към военното дело и политиката – факт, който не се нрави особено на баща му Фридрих Вилхелм I. Въпреки това, подпомаган от майка си и сестра си, принцът се обучава по флейта при Йохан Йоаким Кванц и по композиция при Готлиб Хайне. Баща му толерира тези занимания до 18-ата годишнина на Фридрих, когато напълно ги забранява. Поради тази причина принцът прави опит да избяга от родината си. Бягството обаче е неуспешно: баща му го хвърля в затвора, а единият от съучастниците му е обезглавен пред него. След това преживяване Фридрих се посвещава на държавническото дело и постепенно печели доверието на баща си. Въпреки това обаче не се отказва и от музикалните си занимания – от време на време продължава да взима уроци по флейта, а когато през 1736 г. се мести в Райнсберг, заедно с него идва и ансамбъл от 17 музиканти, сред които братята Карл Хайнрих и Йохан Готлиб Граун, Франц и Йохан Бенда и Кристоф Шафрат.
Веднага след възкачването си на престола през 1740 г. Фридрих се впуска едновременно в социални и политически реформи, военни действия и усилия по възраждането на изкуството и културата в страната си. Поставя началото на Берлинската опера, като назначава Карл Хайнрих Граун за капелмайстор. През същата година към дворцовия оркестър се присъединява и Карл Филип Емануел Бах като първи чембалист. В кралските покои редовно звучи музика: солист често е или самият Фридрих, или Кванц, като репертоарът е дело основно на тях двамата. В инструменталните си произведения Фридрих следва стила на композиране на Кванц, чрез който индиректно попада под влиянието и на Вивалди и Тартини.
Този вторник (21 май от 14 часа) в предаването "Музика хисторика" слушаме изпълненията на Манфред Фридрих – флейта, и камерен оркестър "Карл Филип Емануел Бах" с диригент Хартмут Хенхен на концерти и синфонии от Фридрих Велики.
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември), Шумен (12 декември), Велико Търново (13 декември), Русе (14 декември) и София (16 декември – зала "България") . Поради огромния интерес към концерта в София на 16 декември, организаторите..
Новият албум на българската алтернативно група Eagle Post се нарича Dystopian Romance. Той е записан и миксиран през 2023 г. от Георги Малчев (екс-Млък!, Quicksand Surfer, Sativa), а мастърингът е дело на легендарния английски продуцент Pete Maher, работил по продукции на Rolling Stones, Jack White и U2. Автор на текстовете и музиката е..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg