Антоанета Колева: Настоящето е задръстено от плът и белязано от огромна духовна немощ

Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Колева, философ и преводач.

"Сънят на разума ражда чудовища". Всички се сещаме за тази картина. Всъщност, когато говорим за сън и будност, отказвам да говоря от първо лице множествено число. Колкото и нескромно да звучи, на моята възраст мога да си позволя да кажа, че не съм от тези, които спят. Но ако огромната част от българите – предпочитам да ги наричам граждани – спят, проблемът е, че не осъзнават, че техният сън не просто крие опасност да роди чудовища, а вече ги е родил. И това е най-страшното. Затова трябва да бъдем будни – както казва и най-великата от всички книги. 

Ние сме цивилизация на книгата, но има една Книга с главна буква – поне за онази част от човечеството, която изповядва християнството или поне принадлежи към популярната християнска традиция. В Новия завет, в Евангелията от Матей и Марко, има непрекъснати призиви да бъдем будни. Бдителни – защото не знаем кога ще настъпи важният час и трябва винаги да сме готови. Защото "бодър е духът, а немощна – плътта". 

Много асоциации могат да се направят с това, но ще ме извините – в главата ми непрекъснато се въртят образи от нашето политическо настояще. Не го търся, но не мога да се отърва от него. Настояще, което, за съжаление, е задръстено от плът и белязано от огромна духовна немощ. Просвещението е отказ от мързела, равнодушието и леността. То е способността и волята на човека да си служи със собствения си разум. "Използвай собствения си разум. Не се подчинявай." Това е смисълът на просветеността. И това, между другото, е и моят личен смисъл на Деня на будителите. Защото след "нощта на чудовищата" идва един прекрасен празник – Хелоуин – който някои изключително нецивилизовани държавни служители, забравяйки, че получават заплатите и позициите си благодарение на публичния ресурс, се опитват да забранят. След този весел детски празник с бонбони и костюми, празнуван в тъмното със светлини, идва друг празник – българският Ден на будителите, който отново е свързан със светлината. Защото буденето не става чрез външно разтърсване, а чрез вътрешно – чрез светлината, която изгрява не отвън през прозореца, а отвътре – както казва Библията – в бодрия дух."

Гражданите не гласуват, защото няма алтернатива

"Боя се, че ще трябва да се осмеля да кажа категорично "не". Това твърдение може да се разгледа както в конкретен, така и в по-общ аспект. Нека започнем с конкретния – макар и по-скучен. В България има достатъчно политически субекти, за да може един разбуден човек да избере и да гласува. Ясно е, че както аз самата, така и ти, не сме съвършени. Никой не е. Затова не можем да очакваме съвършенство от политическите субекти. Да отхвърлим всичко само заради един недостатък и да се провикнем: "Нямам за кого да гласувам!" – това е незряло поведение. Човек след 25-годишна възраст би трябвало да се е освободил от подобна инфантилност. По-общият аспект е по-важен. Според мен това е форма на вредителство, упражнявана от немалка част от българските интелектуалци. Вредителството се състои във внушаване на безнадеждност. Аз съм против този тип безперспективност. Първо, защото не е фактически вярна. 

И второ – защото е морално отровна. Аз никога не бих приела подобна позиция, защото по нагласа съм проактивен човек. Вярвам, че будителят не е само просветител, духовник или съвременен възрожденец – в добрия смисъл на историческото българско Възраждане, не в онзи опорочен, отровен от една политическа партия, която го е присвоила. Будителят е човек, който събужда другите не чрез назидание, а чрез светлина. Светлина, която идва отвътре. 

И ако се върнем към началото – към съня – ще кажа, че сънят не е просто липса на будност. Той е състояние, в което човек се отказва от отговорност. А будността е не просто събуждане, тя е избор. Избор да бъдеш част от света, да участваш, да мислиш, да действаш. Будителят не е само онзи, който пише или създава духовни продукти. Будителят е и революционер – но не в смисъла на онзи, който грабва две пушки, или една и половина, и излиза да стреля на площада. 

Революцията, според мен, се случва на всекидневно ниво – от всекиго, с малки жестове. Това наричам проактивност. Революция е дори, да речем, ако изляза от спирката на метрото, мина през малката градинка до кръстовището и видя осем чашки и три мръсни торбички, които загрозяват прекрасната цветна градина. Моята микрореволюция в този момент може да се състои в това да се наведа, да ги събера и да ги изхвърля в първото кошче за боклук – независимо от учудените погледи и присмеха, който е възможно да получа от минаващите покрай мен граждани. Дори начинът, по който си говорим с теб, е важен. Защото аз вярвам, че "революционно" означава – и тук се определям като фукоянка, последователка на Мишел Фуко – че всичко е политическо."

Пеевски днес

"Ние сме в много тъжна ситуация. Повечето анализатори – политически, икономически, глобални и локални – казват, че тя е почти неспасяема. Именно заради степента, до която държавните институции, публичната власт, цялото ни публично пространство са завладени, иззети, обсебени от този човек – или от силите, които стоят зад него, както аз вярвам. Кои са те? Лесно е да си представим – бивши и настоящи служби, остатъчни структури, независимо дали са самоорганизирани или не. 

В крайна сметка, дали лицето е това или друго, ние обсъждаме явлението. Явлението, което наричаме "Пеевски" – начинът, по който той е обсебил държавата и се подиграва с цивилизационните усилия на поколения хора, които обитават тази територия и говорят този език. Какво се случи досега? Всички си задаваме този въпрос. Има много отговори. Ще маркирам само един личен аспект: през всички тези години съм виждала как мои познати – или познати на мои познати – се продават. Било от страх пред тоягата, т.е. поради компромати; било от апетит към моркова. Говорим за хора, които изкарват прехраната си благодарение на високо образование и духовни таланти – не чрез физически труд, при цялото ми уважение към него. 

Продаването има много форми. Може да е от типа "Животът е кратък – защо да не си поживея по-добре, независимо кой ми плаща?". Може да е от типа "Всички са маскари – важното е, че парите идват, независимо дали отляво или отдясно. Аз ги получавам с честен труд". През годините съм била свидетел на много такива самопродали се хора. И мисля, че това е една от важните причини за сегашното състояние. Друга причина – на съвсем друго ниво – е липсата на лустрация. Липсата на прочистване на обществото. Причина са и мързелът и малодушието. Защото много хора – несъмнено – живеят по-добре. Държавата ни се развива, до голяма степен благодарение на приобщаването си към Европейския съюз. Слава Богу, хората живеят по-добре. Може би не толкова добре, колкото заслужаваме, но все по-добре и по-добре. И когато човек живее по-добре, тогава вече всичко опира до душевно качество. Много е важно дали ще си каже: "Абе, живея си добре – защо да се занимавам с някакви политически фигури и несправедливости"? Или в него ще се обади онзи бодър дух, за който се говори в Евангелието от Матей – като думи на Исус. Бодрият дух ще му каже: "Живея по-добре, но не ми е сладко без свобода. Не ми е сладко без справедливост."

Служителите по почтеността

"Това е абсурдно. Прилича на някаква антиутопия — и то бездарно написана. В едно нормално общество, развивано хилядолетия, има институции, които следят за спазването на закона. Има хора, които получават заплати – с извинение, от нашите данъци – за да следят дали се спазват законите. И ако не го правят, трябва да бъдат санкционирани. Имаме прокуратура, съд, следствие, МВР – цяла система от органи. Защо тогава ни трябват "служители по почтеността"? Какво изобщо означава "почтеност"? Ще следят ли дали аз или ти ще откраднем по 100 лева? Или ще следят дали сутрин, като станем, се държим почтено с партньорите си пред огледалото? Или дали някой е запалил свещ на първия или втория ден след Великден? Кое точно ще се следи? Кому е нужно това? Това е антиутопично, бездарно съчинение в някоя глупава глава. За съжаление, по върховете на държавата ни има доста глупави глави, които просто добре обслужват онова, което се иска от тях – от явления като "корпулентното", за което вече говорихме."

Късопаметството

"Моята голяма мъка е глупостта. Това, което най-много ме измъчва, е глупостта на българския народ, който не осъзнава, че богатите и напреднали народи са онези, които са разбрали, че е добре да се оставят да бъдат водени от умните. Какво друго е късопаметството? Да предложа още две-три причини. Пропагандата за сигурност. Тя се дължи на факта, че в нашите училища се учат глупости, но не и критическо мислене. И популизмът. Популизмът – тук ще спомена Теодор Адорно, един прекрасен немски философ. В книгата си "Минима моралия", съставена от кратки фрагменти, той анализира германския нацизъм и пропагандата на хитлеристката машина. На едно място казва – цитирам по памет – че най-отровният идеологически похват е да се дава приоритет и път на онова, което е разбираемо за най-глупавите.

Аз съм дълбоко отвратена. И ако понякога изпитвам отчаяние, то идва от това: че много народи, включително българският, позволяват да бъдат водени от онези, които говорят на нивото на най-глупавите. И не осъзнават, че единственият шанс за по-добър живот – и то в обозримо бъдеще – е да се оставим в ръцете на онези, които говорят умно, знаят много, могат много… и които, да, понякога не разбираме напълно..."