Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

След Световния ден на спешната помощ – 27 май

Проблемите на спешната медицинска помощ у нас

Ива Пехливанска: През последните 2-3 години с около 30 % се е увеличил дефицитът – това означава, че в рамките на следващите 5 години ние оставаме без спешна помощ

Снимка: ФС "Парамедици в Спешна помощ"

След Световния ден на спешната помощ – 27 май в "Lege Artis" говорим за спешните медици и професията парамедик с Ива Пехливанска – председател на Съюза на парамедиците в България.

За поредна година вниманието на българското общество беше насочено към проблемите на спешната медицинска помощ у нас, заявява Пехливанска. По данни на съсловната организация 5 000 лекари не желаят да работят в линейките, а 50 % от местата в спешните центрове от години стоят незаети.

"Кризата с персонала в спешните медицински центрове и трайната тенденция младите лекари да не желаят да работят в тези места ще се задълбочава. През последните 2-3 години с около 30 % се е увеличил дефицитът – това означава, че в следващите 5 години може да останем без спешна помощ.", алармира Пехливанска.

По думите на госта системата разполага с парамедици, обучени да работят самостоятелно в мобилните екипи, но този ресурс не се използва. Решаването на този проблем зависи от МЗ, което многократно е сигнализирано за нуждите от реформи в областта, заявява Пехливанска. Тя допълва, че към момента 220 души работят в спешните центрове на длъжност парамедик, но все още няма регулация на тази нова медицинска професия. Длъжностната характеристика на професията засега се определя от всеки отделен медицински спешен център.  

Парамедиците преминават през обучение по спешна медицинска помощ, което трае 2-3 години. По думите на Пехливанска обучените специалисти могат да оказват долекарска медицинска помощ, да стабилизират и следят медицинските показатели на пострадалите и да транспортират безопасно пациентите до съответното лечебно заведение. Парамедиците от 4-та степен могат да работят самостоятелно в мобилните спешни екипи.

Централа 112 преценява какъв екип да бъде изпратен на мястото на инцидента, като един парамедик е напълно подготвен да окаже спешна помощ при инсулт, инфакт, злоупотреба с вещества или внезапни пристъпи на хронични заболявания, заявява Пехливанска. По думите на председателя на съсловната организация в новите диагностично-терапевтични протоколи самостоятелната дейност на парамедиците е вписана като част от екипите. Проблем е, че все още професията не е регулирана като професия в сферата на здравеопазването и липсва, каквато и да било, държавна нормативна уредба.

По думите на Пехливанска през последната година и половина Съюзът на парамедиците е провел множество срещи с МОН и МЗ. С МОН е постигнато споразумение за промяна на държавните образователни изисквания и създаване на държавен образователен стандарт. Очаква се цялостно регулиране на професията през образованието, като 4-та ще бъде изнесена от професионалното образование и ще премине във висшето образование със степен професионален бакалавър, съобщава Пехливанска.

В края на разговора Пехливанска споделя, че за първи път Съюзът на парамедиците в България ще участват в Конгреса по спешна медицина и медицина на бедствията за Югоизточна Европа, който ще се проведе в Румъния.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20