Юджийн Чаплин е роден през 1953 г. в Швейцария. Той е петото от осемте деца на Чарли Чаплин и Уна О’Нийл и единственият, който не практикува актьорската професия. Навлиза в музикалния бизнес като тонинженер и участва в записите на Дейвид Боуи, "Ролинг Стоунс" и "Куин" в прочутото студио в Монтрьо. Антония Барулова разговаря с него, а поводът е концерт-спектакъла "Чаплин пианисимо", който Юджийн лично ще представи за първи път у нас. В София на 10 юни, в Пловдив на 12 юни и във Варна на 15 юни.
Как наследството на баща ви и богатата история на вашето семейство повлияха на кариерата и личните ви проекти?
Юджийн Чаплин: Мисля, че с братята и сестрите ми наследихме любовта към изкуството, към филмите, актьорството и всичко останало. Веднъж, след като се родиш в шоубизнеса е трудно да се измъкнеш от него. Никога не съм искал да бъда актьор, така че никога не съм имал този проблем. Но да бъда режисьор или продуцент ми беше по-интересно. И предполагам, че съм го взел от баща си.
Мащабният проект "Чаплин пианисимо" е любопитен и красив разказ за живота на Чарли Чаплин, представен чрез неговата филмова музика. Съчетава концерт с два рояла, мултимедия и специални декори.
Можете ли да обясните концепцията зад Chaplin Pianissimo и какво целите да постигнете с този проект?
Всъщност, целта е хората да открият, че баща ми също е бил музикант, че е писал музика, че е писал музиката за собствените си филми. Също така, това е начин да мога да говоря за живота си, детството си и начина, по който е работил баща ми, анекдоти на хора, които е срещал. Това е малка смесица от всичко, но основният акцент е върху неговата музика. Например, звучи музиката от "Хлапето", и очевидно трябва да говорим за филма, интересни моменти от снимачния процес. Или говорим за "Модерни времена". Говорим за съвремието, как е направен, кога е направен, защо е направен и подобни неща.
На сцената заедно с Юджийн Чаплин ще бъдат пианистите Жан-Паскал Бентюс и Силвен Моризе. В света на киното двамата музиканти са познати като едни от най-добрите оркестратори и автори на аранжименти. Когато свирят публиката има усещането, че слуша цял оркестър.
Как избрахте тези двама пианисти, участващи в Chaplin Pianissimo?
Те ме избраха. И те са тези, които искаха да направят аранжиментите. Жан Паскал е музикален аранжор и той е работил с всички големи холивудски компании по много известни филми, правейки аранжименти за тях. Той също искаше да се изявява и мисля, че една от причините е, че идеята му хрумна по време на пандемията. Така че всички бяхме затворени в домовете. Той ми каза, обичам музиката на Чаплин, бих искал да я аранжирам за две пиана.
Можете ли да говорите за процеса на аранжиране на музиката? Какво е уникалното в тези аранжименти?
Мисля, че Чаплин е първият артист, който разбира, че музиката е контрапункт на картината. Така че баща ми, когато е композирал, е композирал според това, което е имал на екрана. Имаше много диригенти, които четяха партитурите на баща ми и казваха, че това не е логично. Защото в класическата музика следваш установени правила. Имаш определени начини да правиш музиката. Изведнъж преминаваш от много бърза към бавна романтична музика, но без никаква логика. Тогава баща ми казваше, погледни екрана и погледни филма, ти композираш музиката към картината. Ако в наши дни Чайковски би получил поръчка да напише "Лешникотрошачката", ще прочетете историята и след това според нея ще композира музиката.
Първите концерт -спектакли в България предстоят през юни в София, Пловдив и Варна. Какво може да очакват хората, които ще посетят "Чаплин пианисимо"?
Когато дойдат, ще видят. Не мисля, че трябва да имат някакви очаквания. Животът на моя баща е невероятен, пълен с оптимизъм и решителност. И няма нищо, нищо по-добро за това, особено в тези дни, когато всичко е толкова сложно.
Чуйте разговора на Антония Барулова с Юджийн Чаплин за предаването "Метроном" в звуковия файл.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg