Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Здравното образование и българската учебна система

Доц. Светлана Ангелова: Психическото здраве липсва от здравното образование на учениците

Снимка: Pixabay

Акцент в днешното издание на "Lege Artis" е здравното образование в училище. В интервю за БНР в началото на годината доц. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България, подчерта, че в българската образователна система липсват часове по здравно образование. Ето защо тази година информационната кампания по повод Световния ден на сърцето (29 септември) ще стартира доста по-рано, за да насочи общественото внимание към контрола на сърдечно-съдовите заболявания, личния контакт с лекар, принципите на здравословен начин на живот, превенцията на затлъстяването и здравното образование.

Доц. д-р Светлана Ангелова, университетски преподавател, експерт и автор на монографии, публикации и учебни помагала в областта, коментира в "Lege Artis" необходимостта от подсилване на здравното образование у нас.  

"Към настоящия момент здравно образование не се изучава като самостоятелен учебен предмет, като изключим иновативните училища, които по регламент имат право да въвеждат самостоятелно такъв учебен предмет. Здравното образование е част от други учебни предмети – Родинознание, Човекът и природата. В начален етап не се въвежда тема, конкретно свързана с хигиена на сърдечно-съдовата система, за разлика от темите за хигиенните изисквания към опорно-двигателната система, заразните болести и средствата за предпазване и лекуване, първата долекарска помощ, вредното влияние на алкохол и наркотици. В по-късен период познанията за сърдечно-съдовата система се надграждат с предмети като Човекът и природата и Биология и здравно образование", заявява доц. Ангелова.

"Предвид промените в Закона за предучилищното и училищното образование, бе въведен Държавен образователен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Този стандарт се определя чрез наредба № 13, част от която е глобалната тема "Физическо развитие и дееспособност", в която е включена и хигиената на сърдечно-съдовата система", изтъква доц. Ангелова, според която здравното образование присъства твърде фрагментарно в учебния план.

Експертът дефинира понятието "здравно образование" като "образование, насочено към утвърждаване и насърчаване на здравето в неговите психо-физически аспекти".

"Темата за психическото здраве и личностното развитие, която е заложена като първа тема, е оставена настрани. Останалите аспекти на Държавния образователен стандарт – физическо развитие и дееспособност, превенция и употреба на психоактивни вещества, безопасност и първа помощ, сексуално здраве и сексуално преносими инфекции, здравословно хранене – по един или друг начин са залегнали в учебното съдържание", обяснява доц. Ангелова.

Гостът обръща внимание на статистика, според която юношите в България масово се сблъскват с един нов вид пристрастяване – номофобия или зависимост от смартфона и социалните мрежи.

"Психическото здраве е това, което липсва от здравното образование на учениците", подчертава доц. Ангелова. 

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зимата си тръгва!

В края на зимата и в навечерието на пролетта ловците са особено заети – хранилките имат нужда от стягане и почистване, дивечът има нужда от подхранване, започват курсовете, а след това са изпитите за ловна правоспособност. За всичко това, но не само, става дума в това издание на "И рибар съм, и ловец съм". Асен Стоименов от Пловдив, секретар на..

публикувано на 10.03.25 в 15:00
 Хижа

130 години български туризъм: Празник и предизвикателства пред БТС

Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя на Българския туристически съюз (БТС), Венцислав Венев, за да разберем как съюзът се подготвя за празничните събития и какви предизвикателства стоят пред наследниците на Алеко Константинов...

обновено на 10.03.25 в 12:10
Паметна плоча в Бургас

Спасяването на българските евреи през призмата на времето

Преди 82 години след силен обществен отпор българските власти спират депортацията на български евреи от старите предели на България. В Деня на спасяването на българските евреи се връщаме към репортаж на Феня и Искра Декало, излъчен от Тел Авив в ефира на "Terra Култура" през 2023 година . Поводът са двете подписки, подкрепени тогава от различни..

публикувано на 10.03.25 в 12:10

Личните герои на Холокоста: Спасителите, които България трябва да помни

Признателният еврейски народ учредява почетното звание "Праведник на народите" или "Праведник на света", което се присъжда на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста от нацистко изтребление. 20 са българите, които носят това отличие. Тази чест може да бъде присъдена и на 21-ия българин,..

публикувано на 10.03.25 в 10:27

Защо българите казаха "не" на Холокоста?

На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..

обновено на 10.03.25 в 10:21