Здравното образование и българската учебна система

Акцент в днешното издание на "Lege Artis" е здравното образование в училище. В интервю за БНР в началото на годината доц. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България, подчерта, че в българската образователна система липсват часове по здравно образование. Ето защо тази година информационната кампания по повод Световния ден на сърцето (29 септември) ще стартира доста по-рано, за да насочи общественото внимание към контрола на сърдечно-съдовите заболявания, личния контакт с лекар, принципите на здравословен начин на живот, превенцията на затлъстяването и здравното образование.

• Сърдечносъдовата смъртност у нас – почти три пъти по-висока от средната за ЕС

Доц. д-р Светлана Ангелова, университетски преподавател, експерт и автор на монографии, публикации и учебни помагала в областта, коментира в "Lege Artis" необходимостта от подсилване на здравното образование у нас.  

"Към настоящия момент здравно образование не се изучава като самостоятелен учебен предмет, като изключим иновативните училища, които по регламент имат право да въвеждат самостоятелно такъв учебен предмет. Здравното образование е част от други учебни предмети – Родинознание, Човекът и природата. В начален етап не се въвежда тема, конкретно свързана с хигиена на сърдечно-съдовата система, за разлика от темите за хигиенните изисквания към опорно-двигателната система, заразните болести и средствата за предпазване и лекуване, първата долекарска помощ, вредното влияние на алкохол и наркотици. В по-късен период познанията за сърдечно-съдовата система се надграждат с предмети като Човекът и природата и Биология и здравно образование", заявява доц. Ангелова.

• Здравно образование и грамотност – има ли и доколко

"Предвид промените в Закона за предучилищното и училищното образование, бе въведен Държавен образователен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Този стандарт се определя чрез наредба № 13, част от която е глобалната тема "Физическо развитие и дееспособност", в която е включена и хигиената на сърдечно-съдовата система", изтъква доц. Ангелова, според която здравното образование присъства твърде фрагментарно в учебния план.

Експертът дефинира понятието "здравно образование" като "образование, насочено към утвърждаване и насърчаване на здравето в неговите психо-физически аспекти".

• Какво трябва да знаят децата за здравето

"Темата за психическото здраве и личностното развитие, която е заложена като първа тема, е оставена настрани. Останалите аспекти на Държавния образователен стандарт – физическо развитие и дееспособност, превенция и употреба на психоактивни вещества, безопасност и първа помощ, сексуално здраве и сексуално преносими инфекции, здравословно хранене – по един или друг начин са залегнали в учебното съдържание", обяснява доц. Ангелова.

• Младежка психика и социални мрежи - как да излезем от дигиталния лабиринт?

Гостът обръща внимание на статистика, според която юношите в България масово се сблъскват с един нов вид пристрастяване – номофобия или зависимост от смартфона и социалните мрежи.

"Психическото здраве е това, което липсва от здравното образование на учениците", подчертава доц. Ангелова. 

Целия разговор чуйте в звуковия файл: