"Тази година проведохме 15-ата научна сесия за млади учени, която е под надслов "Младите учени в света на полимерите", като всичко е започнало по един проект, но с годините са намерени средства и по инициатива на "Института по полимери" към БАН, тази постерна сесия получава своето развитие с цел стимулиране на младите учени", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" доц. Еми Халаджова, носител на наградата "Проф. Марин Дринов" за създаване на оригинални, полимерни наноносители за пренос на биологично активни съединения в човешкия организъм.
Първоначално младите учени са получавали символични награди, но през последните години тези отличия имат и материално измерение, което е и допълнителен стимул за тяхната работа, като тази година 22 млади хора са участвали в надпреварата, като през годините тяхната бройка е 26, уточнява доц. Халаджова.
"Лично, според мен, полимерите са най-бързо развиващите се области в химичната наука и дават най-големи възможности. През изминалия век най-бързо се е развивала органичната химия, докато сега, тъй като полимерите са доказано с по-голяма практическа насоченост, тъй като чрез полимери могат да се направят наноносители или наночастици, с предварително зададени свойства и да изпълняват функции различни от тези на една обикновена молекула, тъй като молекулата реагира само с един рецептор. Така че приложението на полимерите е много голямо и най-често в медицината", разказва в предаването "Следобед за любопитните" Ерик Димитров, тазгодишният носител на наградата на Съюза на химиците. Една от основните задачи на нашата наука, – допълва той, – е разработването на генна терапия и лечението на различни онкологични заболявания."
"Аз преди всичко исках да се занимавам с наука, не бях много наясно с коя точно наука, но лесно, благодарение на доц. Халаджова, намерих възможност за практика в Института по полимери и така започна моята реализация, а полимерите в световен план могат да се приложат и в други сфери, а тук в института имаме много добри условия и сме добре приети от колегите", уточнява Румена Станчева.
"Аз от малък се интересувам от химията, като ученик участвах в различни състезания и олимпиади и печелих награди, сега, като студент в Химическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", се заинтригувах и от практическа работа и от Института по полимери ми предложиха такава, затова и се присъединих към екипа", споделя 20-годишният Крум Александров. Оборудването в лабораторията на Института по полимери в БАН е на световно ниво и дава реална възможност за практическа работа и експерименти, уточнява той.
"От Института по полимери се стремим по различни начини да стимулираме работата на младите ни колеги, за да ги привлечем за науката, защото като те се докоснат до работата, могат да осъзнаят смисъла", допълва доц. Халаджова.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Еми Халаджова, Румена Станчева, Ерик Димитров и Крум Александров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..
"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..
В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..
Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg