"Тази година проведохме 15-ата научна сесия за млади учени, която е под надслов "Младите учени в света на полимерите", като всичко е започнало по един проект, но с годините са намерени средства и по инициатива на "Института по полимери" към БАН, тази постерна сесия получава своето развитие с цел стимулиране на младите учени", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" доц. Еми Халаджова, носител на наградата "Проф. Марин Дринов" за създаване на оригинални, полимерни наноносители за пренос на биологично активни съединения в човешкия организъм.
Първоначално младите учени са получавали символични награди, но през последните години тези отличия имат и материално измерение, което е и допълнителен стимул за тяхната работа, като тази година 22 млади хора са участвали в надпреварата, като през годините тяхната бройка е 26, уточнява доц. Халаджова.
"Лично, според мен, полимерите са най-бързо развиващите се области в химичната наука и дават най-големи възможности. През изминалия век най-бързо се е развивала органичната химия, докато сега, тъй като полимерите са доказано с по-голяма практическа насоченост, тъй като чрез полимери могат да се направят наноносители или наночастици, с предварително зададени свойства и да изпълняват функции различни от тези на една обикновена молекула, тъй като молекулата реагира само с един рецептор. Така че приложението на полимерите е много голямо и най-често в медицината", разказва в предаването "Следобед за любопитните" Ерик Димитров, тазгодишният носител на наградата на Съюза на химиците. Една от основните задачи на нашата наука, – допълва той, – е разработването на генна терапия и лечението на различни онкологични заболявания."
"Аз преди всичко исках да се занимавам с наука, не бях много наясно с коя точно наука, но лесно, благодарение на доц. Халаджова, намерих възможност за практика в Института по полимери и така започна моята реализация, а полимерите в световен план могат да се приложат и в други сфери, а тук в института имаме много добри условия и сме добре приети от колегите", уточнява Румена Станчева.
"Аз от малък се интересувам от химията, като ученик участвах в различни състезания и олимпиади и печелих награди, сега, като студент в Химическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", се заинтригувах и от практическа работа и от Института по полимери ми предложиха такава, затова и се присъединих към екипа", споделя 20-годишният Крум Александров. Оборудването в лабораторията на Института по полимери в БАН е на световно ниво и дава реална възможност за практическа работа и експерименти, уточнява той.
"От Института по полимери се стремим по различни начини да стимулираме работата на младите ни колеги, за да ги привлечем за науката, защото като те се докоснат до работата, могат да осъзнаят смисъла", допълва доц. Халаджова.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Еми Халаджова, Румена Станчева, Ерик Димитров и Крум Александров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
