Проф. Красимир Станчев: Азбука, език, идентичност

За Кирило-Методиевото дело, Международната конференция "Азбука, език, идентичност" и съхранението на българската култура извън пределите на България – разговор в "Нашият ден" с проф. Красимир Станчев, виден славист, преподавател по славянска филология в Трети римски университет и академик от Академия "Амброзиана" в Милано.  

Двудневният форум "Азбука, език, идентичност", посветен на кирилицата и делото на св. св. Кирил и Методий, е продължение на състоялия се през 2022 година форум, озаглавен "И ний сме дали нещо на света". Мащабната инициатива събра на едно място преподаватели, общественици и учени, които дискутираха върху проблемите на кирилицата, историята на старобългарския език и на църковнославянския език, съвременното българознание.

Кирилицата е съвършен графичен инструмент, създаден в края на IX век или в началото на X век. – ранният период от царуването на цар Симеон, разказва проф. Станчев. Глаголицата, по думите на учения, е великолепна система от звуци и букви, но се оказва по-трудна за усвояване. Кирилицата, със своите политически измерения, се появява като декларация за културно-вероизповедна принадлежност.

• Глаголицата в кирилски ръкописи или изследователят като детектив

"Имали сме историческия късмет да се заселим в земите на най-древната европейска цивилизация и да станем нейни преки продължители именно чрез кирилицата.", заявява гостът.

В един по-късен момент, когато най-ярко се заявяват националните и верски принадлежности и се формира модерното съзнание (XVII в. -XVIII в.), възникват големи спорове за кирилицата, считана за традиционно православно писмо. Глаголицата, която оцелява само в Далмация, е приемана за католическо писмо, наред с употребата на латиница, пояснява проф. Станчев.

"Хуманитаристиката има своите цели и задачи. Тя има своята напълно незаменима с нищо роля във формирането на хората. Трябва по-често да си спомняме отец Паисий, който казва: "Българино, знай своя род и език.", заявява гостът, който вярва, че отношението към историята не бива да бъде загърбвано за сметка на погледа към бъдещето.

Проф. Станчев запознава слушателите с Рим като град, увековечил делото на св. св. Кирил и Методий. Именно там е култовото място за славяните, определено за хипотетичен гроб на св. Кирил, почитан като светец и от Западната църква. Всъщност Рим е една от съкровищниците на българската културна памет, в която могат да бъдат намерени дори паметници на Иван Вазов и капитан Петко Войвода.

• Книжнината на българите католици в културната история на България – нови публикации по темата

По думите на проф. Станчев популяризирането на научното знание е чувствителен момент, тъй като много неверни и непотвърдени факти биват разпространявани и от учени, и от журналисти.  

"Наш дълг е да установяваме обективната научна истина, а дълг на журналистите и на учителите – да я довеждат на разбираем език до широката публика и младите хора.", изтъква професорът.

Българското училище в Рим е едно от онези огнища, поддържащи живата искра на българщината. Големите ученици в училището са получили възможността да работят с архивни текстове от личната библиотека на проф. Рикардо Пикио, а наследниците на знаменития учен са дарили над 500 тома с българска класическа литература – включително такива, надписани от големи наши писатели. Проф. Станчев изразява своето съжаление, че българското училище не разполага с пространство, в което да подреди тази ценна библиотека.

• Яков Крайков – първият български издател

Относно българското образование в чужбина, гостът казва: "Усещам, че напоследък МОН прозря, че не може само българските програми за тукашните училища да се лансират, а трябва да се разработи една система за разумно, ефикасно обучение по български език, литература и култура на деца от двуезични семейства, които ще останат там."

В края на разговора темата се прехвърля върху приноса на проф. Станчев в изследването на книжовното и културно наследство на българите католици. В Държавна агенция „Архиви“ бе представен 73-ти том от поредицата "Архивите говорят", съдържащ епистоларното наследство на Монсеньор Павел Дуванлията – католически епископ на Никопол от 1777 година до 1804 година.

"Нека всички, на които е скъпа и тази част от българската култура, да потърсят тази книга.", призовава проф. Станчев.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: