За Кирило-Методиевото дело, Международната конференция "Азбука, език, идентичност" и съхранението на българската култура извън пределите на България – разговор в "Нашият ден" с проф. Красимир Станчев, виден славист, преподавател по славянска филология в Трети римски университет и академик от Академия "Амброзиана" в Милано.
Двудневният форум "Азбука, език, идентичност", посветен на кирилицата и делото на св. св. Кирил и Методий, е продължение на състоялия се през 2022 година форум, озаглавен "И ний сме дали нещо на света". Мащабната инициатива събра на едно място преподаватели, общественици и учени, които дискутираха върху проблемите на кирилицата, историята на старобългарския език и на църковнославянския език, съвременното българознание.
Кирилицата е съвършен графичен инструмент, създаден в края на IX век или в началото на X век. – ранният период от царуването на цар Симеон, разказва проф. Станчев. Глаголицата, по думите на учения, е великолепна система от звуци и букви, но се оказва по-трудна за усвояване. Кирилицата, със своите политически измерения, се появява като декларация за културно-вероизповедна принадлежност.
"Имали сме историческия късмет да се заселим в земите на най-древната европейска цивилизация и да станем нейни преки продължители именно чрез кирилицата.", заявява гостът.
В един по-късен момент, когато най-ярко се заявяват националните и верски принадлежности и се формира модерното съзнание (XVII в. -XVIII в.), възникват големи спорове за кирилицата, считана за традиционно православно писмо. Глаголицата, която оцелява само в Далмация, е приемана за католическо писмо, наред с употребата на латиница, пояснява проф. Станчев.
"Хуманитаристиката има своите цели и задачи. Тя има своята напълно незаменима с нищо роля във формирането на хората. Трябва по-често да си спомняме отец Паисий, който казва: "Българино, знай своя род и език.", заявява гостът, който вярва, че отношението към историята не бива да бъде загърбвано за сметка на погледа към бъдещето.
Проф. Станчев запознава слушателите с Рим като град, увековечил делото на св. св. Кирил и Методий. Именно там е култовото място за славяните, определено за хипотетичен гроб на св. Кирил, почитан като светец и от Западната църква. Всъщност Рим е една от съкровищниците на българската културна памет, в която могат да бъдат намерени дори паметници на Иван Вазов и капитан Петко Войвода.
По думите на проф. Станчев популяризирането на научното знание е чувствителен момент, тъй като много неверни и непотвърдени факти биват разпространявани и от учени, и от журналисти.
"Наш дълг е да установяваме обективната научна истина, а дълг на журналистите и на учителите – да я довеждат на разбираем език до широката публика и младите хора.", изтъква професорът.
Българското училище в Рим е едно от онези огнища, поддържащи живата искра на българщината. Големите ученици в училището са получили възможността да работят с архивни текстове от личната библиотека на проф. Рикардо Пикио, а наследниците на знаменития учен са дарили над 500 тома с българска класическа литература – включително такива, надписани от големи наши писатели. Проф. Станчев изразява своето съжаление, че българското училище не разполага с пространство, в което да подреди тази ценна библиотека.
Относно българското образование в чужбина, гостът казва: "Усещам, че напоследък МОН прозря, че не може само българските програми за тукашните училища да се лансират, а трябва да се разработи една система за разумно, ефикасно обучение по български език, литература и култура на деца от двуезични семейства, които ще останат там."
В края на разговора темата се прехвърля върху приноса на проф. Станчев в изследването на книжовното и културно наследство на българите католици. В Държавна агенция „Архиви“ бе представен 73-ти том от поредицата "Архивите говорят", съдържащ епистоларното наследство на Монсеньор Павел Дуванлията – католически епископ на Никопол от 1777 година до 1804 година.
"Нека всички, на които е скъпа и тази част от българската култура, да потърсят тази книга.", призовава проф. Станчев.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Между преводите и футбола – разговор в "Нашият ден" с Радослав Папазов , преводач от шведски и норвежки език и професионален футболен коментатор. Папазов разказва за интереса си към скандинавската култура и митология, който го отвежда до двата езика, с които си служи като преводач. Той е преводач на романи от Юнас Юнасон, а първият му голям..
Международният уличен фестивал 6Fest – от 24 до 27 април в Пловдив – ще премине с г игантски марионетки и кукли, огнени спектакли, живи статуи, театромат, музикално и карнавално шествие. 16-ото му издание ще събере артисти от 8 държави в Пловдив от 24 до 27 април 2025 г. За шеста поредна година фестивалът е част от Културния календар на Община..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе обяви финалистите в тазгодишното седмо издание на Конкурса за млад театрален режисьор "Слави Шкаров". Освен от България, тази година в него участват млади режисьори от Република Северна Македония и Румъния. Четирима от тях са номинирани да се състезават във финалния кръг, който ще се проведе в Русе от..
Между новата поетична книга "Звездна каторга. Новата Герника" и сборника "Борис Пастернак – стихотворения" – разговор в "Артефир" с поета и преводач Кирил Кадийски за (не)съществуващата граница между поета и преводача. "Звездна каторга. Новата Герника. Сонети и други стихотворения" е ново издание с поезия на поета – кавалер на френския..
За книгата "Литературният персонализъм" в "Артефир" разговаряме с нейния автор, литературния историк и критик проф. Михаил Неделчев. Изследването беше представено в столичния книжен център "Гринуич" от проф. Пламен Дойнов и проф. Калин Янакиев, като в ролята на модератор влезе писателят Захари Карабашлиев. Проф. Неделчев разказва, че е..
На 23 април се навършват 103 години от рождението на Радой Ралин, който пророчески беше възкликнал: "Революцията е една премиера. После спектакълът пада."..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе обяви финалистите в тазгодишното седмо издание на Конкурса за млад театрален режисьор "Слави Шкаров". Освен от..
O т 24 до 26 април в Националната музикална академия (НМА) в София ще се проведат Академичните пролетни четения (за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
