Те са звездите на кучешкия свят – най-любимата и желана порода кучета. Често имат и професия – водачи или актьори. Безспорен факт е, че те са винаги гладни. В рубриката "Науката не спи" Никола Кереков разказва защо лабрадорите и ретривърите са толкова лакоми.
Учени от университета в Кеймбриж засичат мутация на специфичен ген у лабрадорите и ретривърите, която има пряко влияние върху апетита и метаболизма на кучетата.
Проведено е изследване със съгласието на доброволци, отглеждащи една от двете породи. Изследвани са общо 87 кучета с нормално тегло, като на всеки 20 минути им е предлагана храна. Експериментът приключва тогава, когато животните откажат да се хранят доброволно – цели 2 кг. кучешка храна по-късно.
Мутиралият ген е свързан с начина, по който работи апетитът при кучетата. Съществува механизъм, който сигнализира на мозъка, че животното е нахранено и съответно изключва апетита. Оказва се, че при лабрадорите това се случва значително по-късно.
Гладът като мотивация е тестван чрез забавния експеримент с наденица в прозрачна кутия. Лабрадорите прекарват значително повече време в изследване на кутията, което показва, че вероятно изпитват много по-силен глас.
Базовият метаболизъм е базовият разход на енергия на ден без да се смята физическата активност. Изследването доказва, че лабрадорите горят по-малко калории, което ги прави по-склонни към затлъстяване от останалите породи. Ето защо, въпреки неустоимите молби, стопаните трябва да се придържат към здравословното хранене на кучетата.
Защо точно кучетата водачи носят тази мутация? Отговорът е, че по-скоро ние сме ги избрали именно заради характерния им глад. При дресировка храната играе ключова роля като мотивация за изпълнението на задачи. А гладните кучета, разбира се, са готови на всякакви номера, за да получат лакомство.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
