Ден след 187-ата годишнина от рождението на Васил Левски в "Нашият ден" разговаряме с писателката Здравка Евтимова – за необходимостта от светлия облик на Дякона.
Дядото на Евтимова кръщава баща ѝ с името на Левски, за да расте в бедната му къща един смел, свестен човек – такъв, който държи на дома, на родната земя и на думата си.
"Когато произнасят името му, аз винаги мисля колко е необходим днес. На първо място, за да отглеждаме младостта така, че да не допускаме в нейните редици доносници, ласкатели и предатели, защото те нямат знания и умения. Човек, който може, който знае, никога не ласкае, не предава делото и не е раболепен – той знае своята стойност, а стойността се изгражда и спечелва с много труд. Точно затова Левски ни е необходим. Да успеем да сложим семената на знанието и умението в хората.", казва Евтимова.
Стремежът трябва да е към онази чиста и свята република, за която Левски мечтае. Писателката смята, че може би не ни липсва нищо, за да я постигнем. Сами затъваме в черни и тъмни критики, казва Евтимова. Тя споделя, че дълбоко съжалява хората, които приказват така, защото те не са осъществили това, което природата е заложила в тях. Като потомци на Левски не би следвало да се очерняме така, изтъква Евтимова.
"Образът на Левски излъчва светлина, защото е търсил силата на всеки един и се облягал на нея.", заявява писателката.
Евтимова призовава: "Да си кажем кривиците – аз на теб, ти на мен. Тогава ще направим път, по който ще стесним границите на неграмотността и незнанието. Човек, който знае, обича страната си."
По думите на Евтимова Левски е този, който учи българите да пишат с дела. Заветът му би трябвало да ни замисля кого сме излекували, какво сме написали, какви пътища сме направили.
Евтимова завършва разговора с думите: "Това вдъхва Левски в нас – че ние сме творци на живота си, че времето е в нас и ние сме във времето. Това означава, че можем да го направим добро. В ръцете ни е да стесним територията на болката. Това си мисля, когато мисля за Левски."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Българо-японският куклен спектакъл "История за чайка и банда котараци" на Катя Петрова е поканен за ново турне в няколко японски града през лятото. Това е третото гостуване на спектакъла, който дълги години се игра на сцената на Столичния куклен театър. Поканата за предстоящото турне дойде поради големия интерес от страна на японската публика към..
За пръв път в България се провежда годишното общо събрание на CISAC – най-значимият глобален форум в света на авторските права. Негов домакин е сдружението на композитори, автори и музикални издатели за управление на авторски права "Музикаутор", член на Конфедерацията от 1993 г. Форума събира творци, ръководители на дружества за колективно..
Как празнуват и какво значи 24-ти май за хората, за които всеки ден е "ден на буквите". Анкета с редактори, коректори и преводачи за интимното преживяване на четенето и колективното честване на писмеността и културата. Зорница Христова е българска преводачка от английски език, журналистка и авторка на детски книги. През 2010 година създава собствено..
"За какво мислиш?" ни пита книгата на Лоран Моро, която е неин автор и художник. Героите? Четем им мислите, виждаме ги нарисувани, можем да повдигнем капачетата и да видим дали и другите не мислят като нас: "Анелия има сладки желания", "Гийом кипи от гняв", "Антоан не си намира думите", "Лоран няма търпение отново да е лято", "Розали е започнала да..
Празничното издание на предаването "Семейно радио" е посветено на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Голямото семейство на Българското национално радио поздрави своите слушатели с директни включвания и репортажи на: Радио София – с Христина Иванова, Радио Пловдив –..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на..
"Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и ще станат също писари" – това някак беше първата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
