Ден след 187-ата годишнина от рождението на Васил Левски в "Нашият ден" разговаряме с писателката Здравка Евтимова – за необходимостта от светлия облик на Дякона.
Дядото на Евтимова кръщава баща ѝ с името на Левски, за да расте в бедната му къща един смел, свестен човек – такъв, който държи на дома, на родната земя и на думата си.
"Когато произнасят името му, аз винаги мисля колко е необходим днес. На първо място, за да отглеждаме младостта така, че да не допускаме в нейните редици доносници, ласкатели и предатели, защото те нямат знания и умения. Човек, който може, който знае, никога не ласкае, не предава делото и не е раболепен – той знае своята стойност, а стойността се изгражда и спечелва с много труд. Точно затова Левски ни е необходим. Да успеем да сложим семената на знанието и умението в хората.", казва Евтимова.
Стремежът трябва да е към онази чиста и свята република, за която Левски мечтае. Писателката смята, че може би не ни липсва нищо, за да я постигнем. Сами затъваме в черни и тъмни критики, казва Евтимова. Тя споделя, че дълбоко съжалява хората, които приказват така, защото те не са осъществили това, което природата е заложила в тях. Като потомци на Левски не би следвало да се очерняме така, изтъква Евтимова.
"Образът на Левски излъчва светлина, защото е търсил силата на всеки един и се облягал на нея.", заявява писателката.
Евтимова призовава: "Да си кажем кривиците – аз на теб, ти на мен. Тогава ще направим път, по който ще стесним границите на неграмотността и незнанието. Човек, който знае, обича страната си."
По думите на Евтимова Левски е този, който учи българите да пишат с дела. Заветът му би трябвало да ни замисля кого сме излекували, какво сме написали, какви пътища сме направили.
Евтимова завършва разговора с думите: "Това вдъхва Левски в нас – че ние сме творци на живота си, че времето е в нас и ние сме във времето. Това означава, че можем да го направим добро. В ръцете ни е да стесним територията на болката. Това си мисля, когато мисля за Левски."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..
Думата театър обозначава толкова различни видове сценични изкуства, че увлечени от актуалната информация, понякога забравяме да подчертаем спецификите, които се крият зад разни сцени и програми. Една от различните по своя характер платформи е " Театър+ " на Народния театър "Иван Вазов", която преди броени дни срещна първата си публиката с шесто..
За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..
Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..
Дни след откриване на новата учебна година и дни преди Деня на независимостта разсъждаваме върху значението на историческото познание в съвременния свят. В какво се изразява обучението по история в училище, как да се борим с фалшификациите в историята, и как младите гледат на историята и миналото? Гост в "Нашият ден" е Александър Стоянов..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg