За историята и дейността на най-старото читалище в Балчик "Паисий Хилендарски" в "Нашият ден" разказва Веселин Павлов – секретар на читалището.
Балчишкото читалище е основано през 1870 година. Жителите на града осъзнали, че имат нужда от средище на духовността и просветата, затова богатите балчиклии решили да учредят такава организирана дейност. Първоначално читалищните мероприятия се помещавали в частните домове, разказва Павлов.
Към читалището бил назначен и свещеник, който посредством вярата да пробужда духовността. Книжовността се разпространявала и в близките села, възникнали първите театрални и балетни самодейности. През 1965 година е устроена сградата във вида, в който съществува и днес.
Гордост за читалището "Паисий Хилендарски" е хорът "Черноморски звуци", който скоро отпразнува 110 години от основаването си, споделя Павлов.
По думите на читалищния секретар в днешно време културното средище предлага разнообразни дейности, които съхраняват традицията, но и привличат младото поколение. Читалището развива дигиталната комуникация в социалните мрежи, изтъква Павлов и допълва, че в момента над 200 деца с интерес посещават най-старото читалище в Балчик "Паисий Хилендарски".
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Гергана Панчева от Литературна агенция "София" гостува в "Нашият ден", за да говори за рецепцията на българската литература в чужбина и участието в международни панаири и фестивали. Разговорът започва с новината, че романът "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева ще излезе на книжния пазар в Индия в превод на тамилски език. По думите на Панчева..
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
