Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Аркади Шарков

Частните лечебни заведения и Директива 2014/24 за обществените поръчки

Снимка: ЕКИП

ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика) подготви първия по рода си в България публичен сравнителен правен анализ и оценка на въздействието във връзка с транспонирането на Директива 2014/24 за обществените поръчки по отношение на частните лечебни заведения в България и наказателната процедура на ЕК срещу България по този повод.

В Lege Artis се включва Аркади Шарков, икономист в областта на здравеопазването и член на ЕКИП, за да сподели заключенията от анализа.

Повод за публичния сравнителен анализ, по думите на Шарков, са шумните политически битки на тема дали частните болници трябва да провеждат обществени поръчки, или не трябва, както и нерегламентираната наказателна процедура от страна на ЕК спрямо България.

Сравнителният анализ сочи, че в Германия, Австрия и Холандия – страни за пример в икономическо и правно отношение – частните лечебни заведения не провеждат обществени поръчки, заявява Шарков.

На отправеното запитване от страна на ЕКИП, относно аргументацията на идеята частните болници да бъдат вкарани в обхвата на Директивата, ЕК не дава задоволителен отговор, изтъква Шарков и допълва, че България, от своя страна, има аргументи да се бори за изключването на частните заведения от тази директива.

Болниците от частен характер не получават държавно финансиране по смисъла на това, което съдът на ЕС определя. Държавно финансиране, по принципите на европейското право, е такова, при което финансови средства се присъждат без конкретна насрещна престация. Частните болници обаче получават финансиране на базата на извършена вече дейност, подчертава Шарков и допълва, че няма как това да са публично-правни организации, при положение че сами понасят риска от фалит.

По думите на анализатора правното решение частните болници да бъдат обект на Закона за обществените поръчки, би било нонсенс, който разрушава смисъла на частната собственост в България.

Разговорът се пренася в полето на проектите в здравеопазването, предвидени от Плана за възстановяване и устойчивост. Министерството на здравеопазването би трябвало да извърши инвестиции в следните направления – модернизиране на болничните заведения, осъвременяване на психиатричната помощ, обособяване на центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания, спешна медицинска помощ по въздух, създаване на национална цифрова платформа за медицинска диагностика и развитие на амбулаторните грижи. По пет от шестте планирани инвестиции няма извършени разходи до момента. Единствено около 31 млн. лв са разходвани за авансови плащания за хеликоптери и наземно оборудване.

Изпълнението на политиките, заложени в плана, по думите на Шарков, се бави драстично поради непостоянния характер на политическия живот в България. Следващият министър на здравеопазването ще има нелеката задача да придвижи голяма част от тези проекти към тяхното реализиране, заявява Шарков.

Целия разговор чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зимата си тръгва!

В края на зимата и в навечерието на пролетта ловците са особено заети – хранилките имат нужда от стягане и почистване, дивечът има нужда от подхранване, започват курсовете, а след това са изпитите за ловна правоспособност. За всичко това, но не само, става дума в това издание на "И рибар съм, и ловец съм". Асен Стоименов от Пловдив, секретар на..

публикувано на 10.03.25 в 15:00
 Хижа

130 години български туризъм: Празник и предизвикателства пред БТС

Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя на Българския туристически съюз (БТС), Венцислав Венев, за да разберем как съюзът се подготвя за празничните събития и какви предизвикателства стоят пред наследниците на Алеко Константинов...

обновено на 10.03.25 в 12:10
Паметна плоча в Бургас

Спасяването на българските евреи през призмата на времето

Преди 82 години след силен обществен отпор българските власти спират депортацията на български евреи от старите предели на България. В Деня на спасяването на българските евреи се връщаме към репортаж на Феня и Искра Декало, излъчен от Тел Авив в ефира на "Terra Култура" през 2023 година . Поводът са двете подписки, подкрепени тогава от различни..

публикувано на 10.03.25 в 12:10

Личните герои на Холокоста: Спасителите, които България трябва да помни

Признателният еврейски народ учредява почетното звание "Праведник на народите" или "Праведник на света", което се присъжда на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста от нацистко изтребление. 20 са българите, които носят това отличие. Тази чест може да бъде присъдена и на 21-ия българин,..

публикувано на 10.03.25 в 10:27

Защо българите казаха "не" на Холокоста?

На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..

обновено на 10.03.25 в 10:21