Антарктида вдъхновява множество географски открития в миналото, включително търсенето на митичната Непознатата южна земя. Антарктика всъщност се нарича регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан – около 20% от Южното полукълбо. България установява постоянно присъствие в Антарктида през 1988 г., когато е построено българското убежище на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, обявено за изследователска база "Св. Климент Охридски" през 1993 г. В края на същата година е регистриран Научен институт в София, наречен Български антарктически институт.
В "Радиоенциклопедия", започваме поредица за тази непозната земя, където се вее български флаг – с думите на инж. Петър Сапунджиев, инженер по електроника, който се занимава с алпинизъм и планинарство, обича снега, студа и зимното предизвикателство още от малък. Запознава се по-подробно с дейността на Българския антарктически институт, докато работи върху специално измервателно устройство, необходимо за базата ни на ледения континент. По-късно се присъединява към екипа като инженер и за трета поредна година бе част от българската антарктическа експедиция.
За поставянето на началото разказва проф. Христо Пимпирев – учен, полярен изследовател, председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. С какво леденият континент го е спечелил и каква е цената на мечтата, споделя проф. Пимпирев.
Своите впечатления за това какво е Антарктика разказва хидробиологът доц. Любомир Кендеров.
За първи декември 1998 година и своя първи досег с ледения континент в този епизод разказва доц. Борислав Александров от геодезическия факултет на Университета по архитектура строителство и геодезия, който шест пъти е участвал в български антарктически експедиции.
За усещанията и емоциите си при досега с ледения континент разказва и доц. зам.-ректора на Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. Борис Цанков.
В първия епизод от поредицата за Антарктида ви разказваме за това как проф. Христо Пимпирев поставя началото на българското присъствие на ледения континент и за усещанията и емоциите, които предизвиква докосването до непознатата земя.
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg