Антарктида вдъхновява множество географски открития в миналото, включително търсенето на митичната Непознатата южна земя. Антарктика всъщност се нарича регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан – около 20% от Южното полукълбо. България установява постоянно присъствие в Антарктида през 1988 г., когато е построено българското убежище на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, обявено за изследователска база "Св. Климент Охридски" през 1993 г. В края на същата година е регистриран Научен институт в София, наречен Български антарктически институт.
В "Радиоенциклопедия", започваме поредица за тази непозната земя, където се вее български флаг – с думите на инж. Петър Сапунджиев, инженер по електроника, който се занимава с алпинизъм и планинарство, обича снега, студа и зимното предизвикателство още от малък. Запознава се по-подробно с дейността на Българския антарктически институт, докато работи върху специално измервателно устройство, необходимо за базата ни на ледения континент. По-късно се присъединява към екипа като инженер и за трета поредна година бе част от българската антарктическа експедиция.
За поставянето на началото разказва проф. Христо Пимпирев – учен, полярен изследовател, председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. С какво леденият континент го е спечелил и каква е цената на мечтата, споделя проф. Пимпирев.
Своите впечатления за това какво е Антарктика разказва хидробиологът доц. Любомир Кендеров.
За първи декември 1998 година и своя първи досег с ледения континент в този епизод разказва доц. Борислав Александров от геодезическия факултет на Университета по архитектура строителство и геодезия, който шест пъти е участвал в български антарктически експедиции.
За усещанията и емоциите си при досега с ледения континент разказва и доц. зам.-ректора на Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. Борис Цанков.
В първия епизод от поредицата за Антарктида ви разказваме за това как проф. Христо Пимпирев поставя началото на българското присъствие на ледения континент и за усещанията и емоциите, които предизвиква докосването до непознатата земя.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg