Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви истории разказват мозайките

Музеят на мозайките в турския град Шанлъурфа представя една от най-ценните колекции на мозаечното изкуство
Снимка: Оля Стоянова

Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на древногръцки богове и герои, ловни сцени, птици, цветя и геометрични фигури. Турското име на музея е Музей на мозайките "Халеплибахче" по името на местността, където е разположен. Както подсказва името, някога тук, преди да се разкрият богатите мозайки, е имало градини с плодни дръвчета, които дават името на целия квартал в град Шанлъурфа.

Днес Музеят на мозайките се намира под огромен купол, където са изложени мозайки, експонирани на мястото, открити по време на археологически проучвания в периода 2007 – 2009 г. Но също така в музея могат да се видят и мозайки, открити в други части на провинция Шанлъурфа. Музеят се намира в непосредствена близост до Археологическия музей в град Шанлъурфа, който заслужава отделен разказ. Въобще турската провинция Шанлъурфа днес е известна в цял свят с многобройни археологически находки, включително и със светилищата Гьобекли тепе и Карахан тепе, които също се намират в района.

За да разгледат всички мозайки, посетителите вървят върху повдигнати стъклени платформи над изображенията. Разходка, която позволява да се види всеки един детайл, да се разгледа всеки надпис, да се насладим на цветовете и израженията на човешките лица.

Изображение на амазонка в Музея на мозайките в град ШанлъурфаНай-старата мозайка е изображение на Орфей от 2 век от н.е. В центъра на композицията е Орфей, свирещ на лира, заобиколен от диви и питомни животни, които го слушат в захлас. Но безспорно емблема на този музей са изображенията на амазонките – ловни сцени от 5-ти или 6-ти век от н.е. Тук могат да се видят две женски фигури, яхнали коне, които препускат в преследване на лъв, вълк и леопард.

Композицията е разположена в секцията „Вила на амазонките“ на музея, а специалистите обясняват, че тези мозайките са особено ценни, защото са направени от 4 мм камъчета от река Ефрат. Това всъщност са единствените мозайки, изобразяващи жените войни, разказва туристическият водач Олга Толкай.

Фрагмент от мозайка, на която е изобразена ловна сцена


"Този район е бил военна зона. Намирал се е на границата между Изтока и Запада. Тук е имало голям римски гарнизон. Вероятно това тук са били основите на богатите вили на римските военачалници, които са били и заможни хора, и са имали достатъчно средства, за да си позволят да живеят в подобни жилища и да могат да украсят подовете на жилищата си с толкова пищни мозайки. Едно от най-ранните изображения на амазонките всъщност е открито тук. Вярва се, че то е най-ранното. Мозайките и изображенията, които виждате тук, се приема, че идват от района на Черно море. Може би знаете легендата за жените войни, които в името на това да бъдат най-добрите в битките дори отрязвали лявата си гърда, за да не им пречи да използват толкова умело лъка и стрелите“, разказва Толга Олай.

В музея може да се види и разликата във височина и в културните пластове.  Всички мозайки лежат на два-три метра дълбочина, сравнени с нивото на съвременния град.

Днес Музеят на мозайките се намира под огромен купол, където са изложени мозайки, експонирани на мястото, открити по време на археологически проучвания в периода 2007 – 2009 г.

Снимки: Оля Стоянова


По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15