Към красивото изписване на словото насочваме вниманието на слушателите в Международния ден на калиграфията. В "Нашият ден" гостува Антоанета Кисьова, преподавател по калиграфия, за да разкаже за изкуството на красивото писане и красивите мисли.
Кисьова завършва стенопис в НХА и прави втора магистратура по църковна живопис в АМПТИ – Пловдив, като вече десет години провежда курсове по старобългарско уставно писмо.
В последно време Кисьова наблюдава радостното възраждане на интереса към калиграфията. Това е така, тъй като в днешното забързано ежедневие калиграфията е средство за релаксиране, концентриране и избистряне на мисълта, смята гостът.
"При всяко изкуство се иска вид дарба. Когато калиграфията се разглежда като изкуство, трябва да имаш някакви дадености, но тя сама по себе си е много демократична.", заявява Кисьова.
Още от древността калиграфията се превръща в средство за предаване на важна информация и манипулация. От силата на внушението се ражда сакралната същност на това изкуство, разказва Кисьова. В християнството съществува явлението Бог-слово – съчетание, при което всичко, което е от Бога и за Него, трябва да е красиво.
Всеки човек би могъл да усвои основните калиграфски умения, смята Кисоьва, която е обучавала както деца, така и 75-годишни курсисти. Интересът към нейните курсове се дължи на любопитството, както и на доза патриотизъм, тъй като става въпрос за старобългарската калиграфска традиция. Кисьова споделя вдъхновението, което изпитва, когато види удовлетворението на начинаещите калиграфи, осъзнаващи новата си сила.
От научна гледна точка е вълнуващо, когато може да се проследи развитието на един и същи писар в различните ръкописи през годините, дори и промяната на душевното му състояние, разказва Кисьова. Има правила в изписването на буквите, но според личното възприятие на пишещия и съдържанието на текста настъпват интересни вариации, подчертава гостът.
Калиграфията е родена в свят с различна скорост и е усъвършенствана от хора, живели в различно състояние. Не може да се върнем в онзи ритъм, но може да се опитаме да надвием поне малко съвременната тенденция за избягване на всякакъв вид усилие. Човешката психика и душа имат нужда от подобно захранване, убедена е Кисьова, която призовава слушателите да се обърнат към калиграфията – изкуството, което храни душата и мозъка, като същевременно е съвсем достъпно и постижимо.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони, кексчета, вейпове и смоли... Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи, 12,9% от българите (между 15 и 64 години) са употребявали наркотици поне веднъж. За сравнение - през..
Новият роман на Владимир Левчев е със заглавие "Тази сянка под червената скала". Това е променена и разширена версия на романа "Човекът и сянката", публикуван през 2012 г., но се възприема като изцяло нова творба. Предговорът, в който той говори за американската и за балканската мечта, за това по какво се различават завършва така: "Както навсякъде..
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда? Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси. Когато след 11 години царуване в света на..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства на страната. Това е 13-ата "Нощ на театрите", в която основното послание е "Нощният живот на театъра". "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от..
Теодора Дончева, проф. Петя Александрова и Гергана Дончева представят в "Нашият ден" изложбата "Жените в българското документално кино през ХХ век", която може да бъде видяна във фоайето на кино "Одеон". Изложбата е осъществена от Института за изследване на изкуствата при БАН с подкрепата на програма "Култура" на Столичната община. Екипът..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
