Той е славист, поет, преподавател, преводач от български на украински език, общественик и член на УС на украинския ПЕН център. На телефонната линия на "Нашият ден" директно от Киев се включва Остап Сливинский, за да говори за поезията, преводите, ситуацията в Украйна и спасението на езика.
Дело на Сливинский са преводите на украински език на едни от най-значимите съвременни български писатели – Георги Господинов, Алек Попов, Марин Бодаков, Иван Радоев, Силвия Чолева и др.
Като поет Сливинский е познат на българските читатели със стихосбирката "Закуска на тревата", която излезе у нас през 2020 година в превод на Райна Камберова.
Гостът разказва как в родния му град, който се намира в близост до границата с Полша, се заражда интересът му към славистиката и особено към тогава непознатия за него български език.
Във връзка с военния конфликт между Украйна и Русия Сливинский казва: "Войната в момента се движи в две посоки. Както знаете, част от Курската област е завзета от украинските сили и напрегнато следим какво става там. Точно този специфичен фронт се намира във фокуса на световното внимание. От една страна, това е добре, защото то дава на Украйна допълнителни аргументи при потенциални преговори. От друга страна, сянка върху тези успехи на украинските сили в Курска област хвърлят продължаващите руски атаки в Донецка област на Украйна."
На българския книжен пазар предстои да излезе втора книга на Сливинский, посветена на войната.
"Културата не може да спре във време на война. Тя трябва да се променя, да усвоява нови роли, но не може да умре. Това е нещото, което агресорите очакват от нас – да спрем да правим култура", заявява Сливинский.
Сливинский вече има ясни планове върху кои български произведения ще работи като преводач. Теодора Димова и Яна Букова са българските писателки, с чиито романи украинските читатели ще се срещнат скоро.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Това е 18 поредно издание на "Философски вечери" по концепция на Антоанета Колева и Стилиян Йотов. Утре се открива новият сезон на петгодишната традиция разговорите да се състоят в библиотеката на Гьоте-институт. Както четем в поканата, "този път вечерта ще бъде посветена на наистина неудържимото като множество посоки и разтърсващо всякакви..
Вече 20 години ателие "Прегърни ме" събира деца в неравностойно положение за различни дейности – рисуване, писане на стихотворения, театрални занимания, разговори за филми, екскурзии, ваканции, срещи с хора на изкуството… Най-новият проект на ателието е свързан с журналистиката. Чрез него децата разбират какво е интервю, разликата с анкетата, как..
"Ясно си спомням първата си среща с разказа "Проф. Андрюс във Варшава" на Нобеловата лауреатка ОлгаТокарчук, – споделя режисьорката на филма по него Кашя Адамик, дъщеря на АгнешкаХоланд. – Свързах се с историята дълбоко и лично. Като дете живеех в сателитния град на Варшава. След като емигрирах на Запад, често сънувах бетонния лабиринт от сиви панелни..
Тази година българското посолство в Израел отбеляза Деня на народните будители с премиерата на романа "Принц" на д-р Валентин Меламед. Събитието премина при голям интерес в сградата на мисията ни в Тел Авив, в присъствието на близки и приятели на автора и представители на българската общност в Израел – съобщи за “Артефир” Весела Райчинова...
В "Нашият ден" гостува художникът Виктор Попов , който разказва за изложбата си "Водопадът на деветте дракона" в културното пространство ДОМ . Художникът показва творби, създавани в продължение на 15 години. Попов разказва как възниква идеята за изложбата и за музиката към нея – дело на Емилиян Гацов-Елби. "Водопадът на деветте..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
