"Нашето разбиране е, че културно-историческото наследство е много повече отколкото наука, култура, изкуство, държавно управление и т.н., тъй като всички те могат да се надграждат, усъвършенстват и развиват, докато културно-историческото наследство е овеществена историческа памет, която има своето хронологическо време. За един народ и една държава колкото по-голям е хоризонтът на това време, толкова идентичността е по-силна.
Българският народ се намира на такава географска точка на света, където организираният живот е на 8000 години, нещо, което рядко може да се види извън Балканския полуостров и Западна Анатолия. Инструментариумът, който спомага това културно-историческо наследство да се проучи, утвърди и популяризира, е археологията. На територията не само на Плевенския регион има много такива обекти, които трябва да продължават да се проучват", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Володя Попов – директор на Регионалния исторически музей в Плевен.
Няколко са обектите, които тази година проучват екипи в региона. Един от тях е в Димово, където работи доц. Гергана Кабакчиева. Това е античен град, като се проучва архитектура от първи век, допълва Попов. Проучванията в района на Белене са от години, припомня той. В този район специалистите са подкрепени и от Общината.
Разкопки са започнали археолози и в района на Бреница. "Каменно-медната епоха е времето от 7000 години, като на Балканския полуостров се развива най-силната цивилизация, като именно тук е и най-старата организирана форма на обществата, най-близка до държавно съществуване – Варненския некропол, неслучайно единствен в света. В Бреница специалистите изучават една от фазите на каменно-медната епоха, която е в световната наука, фаза Бреница.
Проучванията целят да опишат по-подробно по какъв начин се е осъществявал животът в това далечно време и до каква степен той е обхващал всички възможни сфери, които и днес виждаме с друг коефициент на живот.
Следват през септември разкопките "Улпия Ескус“ и кастел "Димум", може би един от най-силните археологически обекти в България. С финансовата помощ и подкрепа на Община Левски екип от Регионалния исторически музей в Плевен, с ръководител Владимир Найденов, проучва една антична станция.
От седемте обекта, които това лято проучваме, четири разработваме ние с наши екипи от Регионалния исторически музей. Намерените артефакти при разкопките в град Левски ще станат част от Обществения музей в града, който Общината мисли да разшири и развие.
По подобен начин вървят и разкопките в Червен бряг на римската антична вила – с богата и интересна архитектура и инвентар. От Общината в Червен бряг също са готови с проекта за археологическа колекция в местния музей.
Предстои проучване на селище от бронзовата епоха при с. Върбица, където ръководител е Павел Попов. В този район са открити около 160 предмета от бронзовата епоха, това е един период, който не е добре проучен, а откритията са важни в световен мащаб.
Нека припомня, че бронзовата епоха се явява една много добра подложка на следващия тракийски период, който е нашата гордост, споделя в ефира на БНР директорът на Регионалния исторически музей в Плевен Володя Попов.
Снимки – Регионален исторически музей - Плевен
Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В рубриката "Разговорът" гостува Ива Йорданова – световна шампионка по бачата в професионалната дивизия на The Summit Championship , проведено през януари..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
От 24 юли насам между храм-паметника "Св. Александър Невски" – символ на духовността, опрощението и вярата, и площада – символ на обществените настроения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg