Как се прави маджун или петмез от захарно сорго? Фондация "Ботаника Лайф" съхранява традицията за производство – разказва в "Нашият ден" учредителят Апостол Апостолов.
Маджунът изчезва в нашето съвремие, тъй като малко българи отглеждат захарно сорго и познават технологията за обработката му. В миналото в много села е имало маджунарни, където хората са носили продукцията си, за да произведат сладкия продукт, подобен на мед, разказва Апостолов.
Растението захарно сорго е с африкански произход и навлиза в Южна Европа през XIX век. В България то е познато като захарна метла. Принадлежи към зърнените култури, прилича на царевица и е сухоустойчиво поради мощната си коренна система, обяснява Апостолов.
Крайният продукт – маджун или петмез – се получава след изстискване и сгъстяване на сока от стеблото на захарното сорго. Резултатът е сладка и гъста течност, богата на витамин В, магнезий и антиоксиданти.
Семената на захарното сорго са безглутенови и могат да бъдат смелени в брашно. Те са подходящ заместител на някои зърнени култури, а от тях могат да се правят и пуканки, разказва Апостолов.
Учредителят на "Ботаника Лайф" споделя, че от няколко години фондацията провежда безплатни работилници за производство на маджун с образователна цел. Инициативата стартира като експеримент, но днес нейните организатори са се превърнали в експерти.
Все повече хората търсят здравословни продукти и маджунът може да стане по-масов на пазара стига да има хора, които да се ангажират с производствения процес, по думите на Апостолов.
В края на разговора гостът отправя покана: "С най-голямо желание искам да поканя слушателите на програма "Христо Ботев" в село Надарево, което се намира между Шумен и Търговище. Този път датите на работилницата са между 19 и 22 септември. Можете да се обадите на телефоните на фондация "Ботаникал Лайф" или просто да проверите на уебсайта. Много ще се радвам да имаме по-широка аудитория тази година."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Предаването "И рибар съм, и ловец съм" започва с изречението "Ние си вървим и тихичко си гърмим!" и завършва с думите "А вие се пазете и мислете – не само за себе си, а и за средата, на която ние ѝ се падаме околни!" Между тези две сентенции водещите Асен Масларски и Росен Мирчев коментират тънкостите на подводния риболов и как и защо ловец избра..
Българското късопаметство, политическата апатия и непочтената дистанция между политика и журналистика коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Чавдар Николов , карикатурист. "Понякога малко страдам от това, че мога да престана да рисувам нови карикатури и да си остана на старите. Все ще изровя нещо, което става за този момент. Много..
На 13 май тази година беше подписан Меморандум за възстановяване на Централната минерална баня в София като общински термален център. Българската асоциация за термално наследство (БАТН) очакваше спешни действия от страна на Столична община по създаване на специализирана работна група и задействане на плана за връщането на Банята към нейната..
Тържественото отбелязване на 200 години от рождението на Сава Филаретов ще се състои в котленското село Жеравна . В къща музей "Сава Филаретов" ще бъде официално открита празничната програма, посветена на живота и делото му. Честванията ще продължат на 29 октомври , когато от 16:00 ч. в Художествената галерия "Христо Тодоров" ще се..
През 2024 година заработи дългоочакваната платформа БЕРОН, създадена от Института за български език при БАН и поддържана от МОН. Платформата цели да бъде дигитален пазител на българския книжовен език, от който българите могат да научат правилната форма на думата, точната пунктуация и правописната норма. Какво се случва, когато кодификаторът на..
В рамките на фестивала CineLibri в София гостува шведският актьор и писател Юнас Карлсон , за да представи своя роман "Дъждовният човек" . В..
Не можем да не си помислим за кошници, когато чуем думата кошничарство. Майсторът Станко Киров от бургаското село Българово обаче бързо може да ни..
България има реален интерес да инвестира средства в квантовите компютри, ако иска да е в крак с времето. Страната ни има потенциал и специалисти за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
