Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

135 години от смъртта на Захари Стоянов

Захари Стоянов (1850-1889)
Снимка: Уикипедия

На 2 септември се навършват 135 години от смъртта на Захари Стоянов, революционер, политик, журналист и писател. Джендо Стоянов Джедев е роден през 1850 г. в семейството на овчар от сливенското село Медвен. Стоянов завършва църковно и класно училище в родното си място, а поривът към просвета го отвежда във Варна и в Русе.

Захари Стоянов е част от Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Освен участник в Априлското въстание, той е и негов историограф. Най-ярък пример в литературното му дело е книгата "Записки по българските въстания", но Стоянов пише биографиите на Ботев и Левски, както и свидетелства за Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които разширяват идейно и тематично българската революционна история. Втори върхов момент в битието на Стоянов е неговият принос за осъществяването на съединението на Княжество България с Източна Румелия.

В "Нашият ден" отбелязваме годишнината от смъртта на Захари Стоянов със записи от Златния фонд на БНР. Слушаме думите на литературния критик Ефрем Каранфилов, който очертава портрет на българския революционер. Припомняме и интервю от 3 март 2003 г. с проф. Симеон Янев, който определя "Записки по българските въстания" като "най-необичайната книга в българската литература".  

В ефира на предаването се включва д-р Искрен Великов, уредник в къща-музей "Захари Стоянов" в Русе, за да разшири разказа за колоритната и разнообразна личност на революционера.

По думите на д-р Великов Стоянов обединява и епичното, и книжовното в темата за българското революционно движение.

Захари Стоянов пристига в Русе с намерението да учи, но тъй като не успява да се запише в държавното училище, заработва като абаджия. Започва да посещава читалището "Зора", което в този момент укрива дейността на Революционния комитет в Русе – така Стоянов става част от организацията, разказва д-р Великов.

Музейният уредник запознава слушателите с един любопитен момент от литературната дейност на Захари Стоянов, който се оказва съдбовен за неговото участие в Съединението. След като княз Александър отменя през 1881 година новата Българска конституция, Стоянов пише произведението "Искендер бей", в което осмива княза. В резултат на тази книга той е принуден да напусне княжеството и заминава за Източна Румелия.

В днешния ден да си спомним за цялата плеяда от национални герои, призовава д-р Великов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл:

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Соцбохемството е с мирис на море

В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..

публикувано на 11.12.24 в 20:52

Хуманистичната фотография на Гаро Кешишян

Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..

публикувано на 11.12.24 в 17:10
Анастасия и Румен Левордашки и Мария Мира Христова (от ляво надясно)

Красотата ще спаси света, вярват баща и дъщеря Левордашки

Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..

публикувано на 11.12.24 в 16:40

Бохемският разцвет на Варна

"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..

публикувано на 11.12.24 в 12:25
Мартин Колев

"Рижият котарак" – фантастичното и реалното вървят ръка за ръка

Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър. През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати"..

публикувано на 11.12.24 в 08:30