На къщния праг да седя,
да чакам, когато ще мине
обичния, чакан с години,
далекия път да следя.
Откъс от стихотворението "На прага", Дора Габе
Кой е домът, на чийто праг голямата българска поетеса сяда, за да следи "далекия път" – журналистът Владимир Дворецки разказва в "Terra Култура" за един, изчезнал след бомбардировките над София, адрес, преплел в себе си много истории.
Дворецки тръгва подир софийските потайности на ул. "Княз Борис", провокиран от вековното дърво до църквата "Св. Вмчк. Георги Победоносец". Именно там своя културен отпечатък оставят две бележити личности – Дора Габе и Константин Величков.
Старото, наклонено към църквата, дърво привлича вниманието на журналиста по време на литературния маршрут, който Катя Зографова посвещава на Дора Габе. Исторически данни сочат, че дървото се е намирало в двора на къщата, в която живее Петър Габе, бащата на поетесата, прогонен от Добруджа след румънската окупация.
Интересен факт е, че в същата къща преди това е живял интелектуалецът, художник, писател и държавник Константин Величков, разказва Дворецки. Журналистът открива доказателство за това с помощта на уредниците в Историческия музей на Пазарджик. Примабалерината София Бобочевска, която е дъщеря на Величков, оставя в своя архив един кратък спомен за завръщането си от Виена и настаняването в една стара къща на ул. "Княз Борис". Дворецки прочита откъс от стихотворение на Величков, което вероятно е посветено на този дом.
Журналистът разказва още за живота и делото на Дора Габе, която активно се бори за справедливо решаване на добруджанския въпрос, пътува и изнася сказки из Европа.
По думите на Дворецки все по-малко хора знаят какво се е случило в дома или в квартала, който обитават. А поезията често пази в себе си свидетелство за историческата истина.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
"Спрете Земята, искам да сляза!" – този абсурден и шеговит лозунг чух като дете от по-големите каки и батковци. Може би затова го свързвах с младежките вълнения и хипи движението през прословутата 1968-а и в началото на 70-те години на миналия век, които неизбежно отекваха и в България. Доста по-късно научих, че е от сборник с афоризми на полския..
В редакция "Хумор и сатира" не ни влече, но сме длъжни да следим новините и не можем да кажем нещо забавно за тях, макар и това да сме длъжни да правим. За да не изпадаме в когнитивен дисонанс (и такива думички сме чували), търсим убежище в абсурда, в пародията. Намираме ли го можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ще..
12-ото издание на Международния фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загорабеше водено от актьора Радослав Владимиров. Той играе и в два от филмите, селектирани на фестивала, единият от които е "Сватба" по Хайтов. Радослав е част от Пазарджишкия театър, но също така създава и играчки от дърво за деца с потребности. Играчките..
"Лъжа е, че поетите са безотговорни и не се съобразяват. Патологичната им чувствителност води до неизбежното страховито оперение, което би трябвало да внушава борбеност, но всъщност е акт на самозащита. Далече назад, в памучните пелени на детството лежи, опишкан до кръста, но горд и независим, розовият мегалит от ценности, недостъпен за филтрираното..
Изложби, литературни четения, театър, българско късо кино, музика и съвременни танци, работилници, мода и разнообразен базар – това предлагат първите "Културно-отворени гардероби", които очакват своите посетители на 15 юни в Панчарево. С този целодневен фестивал на изкуствата фондация "Отворени гардероби" прави следваща крачка към своята дейност, в..
Преди дни, без предупреждениe, без обяснения и без право на каквото и да било обжалване, беше свалена страницата на "Българските елфи" от..
Защо е трудно да се обясни толкова просто действие като деленето на две и какво може да се обърка за приемането ни в еврозоната , коментира в..
В документална фотографска изложба за първи път могат да се видят потресаващи кадри от изселването на българските турци от родината им от 1969 и от 1989..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
