На къщния праг да седя,
да чакам, когато ще мине
обичния, чакан с години,
далекия път да следя.
Откъс от стихотворението "На прага", Дора Габе
Кой е домът, на чийто праг голямата българска поетеса сяда, за да следи "далекия път" – журналистът Владимир Дворецки разказва в "Terra Култура" за един, изчезнал след бомбардировките над София, адрес, преплел в себе си много истории.
Дворецки тръгва подир софийските потайности на ул. "Княз Борис", провокиран от вековното дърво до църквата "Св. Вмчк. Георги Победоносец". Именно там своя културен отпечатък оставят две бележити личности – Дора Габе и Константин Величков.
Старото, наклонено към църквата, дърво привлича вниманието на журналиста по време на литературния маршрут, който Катя Зографова посвещава на Дора Габе. Исторически данни сочат, че дървото се е намирало в двора на къщата, в която живее Петър Габе, бащата на поетесата, прогонен от Добруджа след румънската окупация.
Интересен факт е, че в същата къща преди това е живял интелектуалецът, художник, писател и държавник Константин Величков, разказва Дворецки. Журналистът открива доказателство за това с помощта на уредниците в Историческия музей на Пазарджик. Примабалерината София Бобочевска, която е дъщеря на Величков, оставя в своя архив един кратък спомен за завръщането си от Виена и настаняването в една стара къща на ул. "Княз Борис". Дворецки прочита откъс от стихотворение на Величков, което вероятно е посветено на този дом.
Журналистът разказва още за живота и делото на Дора Габе, която активно се бори за справедливо решаване на добруджанския въпрос, пътува и изнася сказки из Европа.
По думите на Дворецки все по-малко хора знаят какво се е случило в дома или в квартала, който обитават. А поезията често пази в себе си свидетелство за историческата истина.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Пламен Антов е писател, пътешественик, литературен теоретик и историк, който следи отблизо процесите в съвременната българска литература. Като писател, той работи в различни жанрове – проза, поезия, пътеписи. Новият му сборник с разкази се нарича "Нагоре по реката назад " . В рецензията си за книгата Антония Апостолова я определя така:..
"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков ще се играе на сцената на галерия "Прегърни ме" в петък (21 февруари) и на следващия ден в събота (22 февруари) от 19 ч. Такъв е форматът на проекта "Осем театрални етюда", който се реализира с подкрепата на Национален фонд "Култура". В..
Румен Денев представя тази вечер (20 февруари) романа си "Бреговете на Бохемия" в клуб "Писмена", НБКМ. Редакторът на книгата Деян Енев определя книгата като шпионски роман, макар тя да се движи по-скоро формално по правилата на жанра, тъй като историческите събития и герои, свързани с сюжета, са съвсем реални, дори са с истинските си имена, като..
Изложбата "Академията в Княжество и Царство България", с куратор Милена Балчева-Божкова, представя ранната история на Художествената академия, изтъквайки ролята на българските владетели в нея. Тази роля - може би по инерция - дълго оставаше в сянка, затъмнена от приноса на общественици, художници и първи преподаватели в Рисувалното училище. И тях ги..
Kicked a building lately?* ("Архитектурна критика след дигиталната революция") се нарича книгата на доц. д-р арх. Анета Василева, събрала текстове писани за различни издания, включително и за блога на WhATA асоциацията. Заглавието е цитат – така се нарича и книгата на Ада Луис Хъстабъл, една от най-влиятелните архитектурни критички на 20в. В Книгата..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
