Българинът се стреми към историята, усеща я като нещо много важно и същевременно не я познава и не успява да отработи травматичното миналото. Именно литературата и романи като "Рана" от Захари Карабашлиев ни позволяват да влезем във времето и да пречупим травмата.
Авторът на романите "18 % сиво", "Жажда", "Опашката", "Хавра" и "Рана" гостува в "Нашият ден", за да говори за неизлекуваните болки на българското общество и неосъзнатото минало.
"Рана" е един от най-важните романи на изминалата година, който Карабашлиев споделя, че успява да напише много бързо. Това се дължи на дългогодишната авторова подготовка и запознанство с множество архивни документи, офицерски дневници, писма от и към фронта на Първата световна война.
"Наистина имаше свръхестествен заряд в досега ми с историята." , споделя Карабашлиев.
Действието на романа се развива по време на битката между българската армия и румънската войска в земите на Добруджа през 1916 година. Един млад запасен офицер бива ранен още в първото сражение, а след това съдбата преплита пътя му с този на едно малко момиченце и така започва познатият от творчеството на Карабашлиев мотив за пътя.
Насилственото изтласкване на българското население от пределите на Тракия, които са част от Гърция и Турция в периода около Първата световна война, е една от най-травмиращите страници в българската история, която също присъства в романа. По думите на Карабашлиев голяма част от историческите събития биват разказвани твърде безинтересно и ненужно академично, затова не успяват да събудят интереса на читателите. Ето защо писателят прави опит да чрез художествено навлизане в съзнанието на един млад съвременник на събитията от 1916 година, да предаде историческо усещане за епохата.
Карабашлиев дава като пример за ролята на художествената литература в изграждане на историческо познание Вазовия роман "Под игото" и книгата на Захари Стоянов "Записки по българските въстания". Двете литературни произведения съумяват през хумора и въображението да пречупят травмата на Априлското въстание, смята Карабашлиев.
Писателят обръща внимание на факта, че в архивните материали, с които се сблъсква, не присъстват, характерните за нашето съвремие, омраза и крайно осъдително чувство към противника.
Целия разговор чуйте звуковия файл:
Заради високите сметки за ток три от знаковите къщи музеи в Хасково – къщата музей "Кирковото училище", Паскалевата къща и Шишмановата къща, ще бъдат достъпни само след предварителна заявка . До решение за мярката се е стигнало след получаването на сметките за отопление за месец декември, които са били значително високи. Директорът на Регионалния..
Новата изложбата на Ангелика Радева носи името "Усещане за Барок". Художничката коментира, че барокът носи по-особен контакт с публиката. Изразява сложността на съществуването на човека, безграничността, многообразието и изменчивостта, които са валидни за всяко време. В галерията съвременният човек среща духа на барока. Не като естетика или..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на българската поп музика – Емил Димитров оживява в спектакъла на режисьора Николай Априлов – "Емил – Само един живот не е достатъчен". Във вълнуваща форма зрителите получават една история за живота на..
Директорът на най-посещавания музей в света - френския " Лувър ", Лоранс Де Кар обяви, че планира за достъп до картината на Леонардо да Винчи "Мона Лиза" да се заплаща допълнително. Таксата ще бъде добавена към стандартния вход за музея. В интервю за радио " France Inter " Де Кар подчерта, че не става въпрос за самостоятелен билет, а за..
" Бруталистът ", тричасовата драма на Брейди Корбет за отношението към брилянтен унгарски постмодерен архитект в САЩ след Втората световна война, взе наградата за най-добър филм на лондонските филмови критици . Филмът, в който участват Ейдриън Броуди, Фелисити Джоунс и Гай Пиърс , спечели голямата награда, но пропусна някои други, както..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
