Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Инфлуенсърите – сега и преди

Снимка: Pixels

Англицизмът "инфлуенсър" значи "човек с влияние". Думата свързваме днес с виртуалното и с маркетинга, но забравяме, че субектите на влиянието и следващите ги, тоест последователите им, са съществували в човешкото общество винаги – и за добро, и за лошо.
Петър ДъновСократ и Ницше, Толстой и Кант, нашите Вазов и Дънов – пророци и писатели, идеолози и политици – те учат и водят, но последователите им пълнят или изпразват от съдържание посланията им чрез участието си. Дали е достатъчно да си красив и с чар, за да продаваш козметика и прахчета, както е днес, и може ли това да увреди последователите ти, а и тебе?

За големите фигури, повеждали света и към добро, и към лошо с идеите, политиката и изкуството си, говорим с Едвин Сугарев, проф. Цветан Теофанов, Митко Новков и Деян Енев.

Инфлуенсъри в този дух са и хора като Ганди, като Линкълн, но и като Хитлер и Мусолини.

Цветан Теофанов, автор на книга за феноменологията на образуване на култа около пророците, фиксира вниманието ни към сферата на религиозното. Едвин Сугарев подчертава отличията между идеолозите от миналото, и днешните инфлуенсъри, които просто търсят по бърз начин да бъдат наети за маркетингови проекти. Деян Енев споделя опита си от срещи с хора, които четат негови и чужди произведения, и формулира начините на връзка между автор и читатели. Митко Новков пък разказва за имена като Фройд, Фуко, Борхес, Платонов и др., обекти на есеистичната му книга "Вслушвания", и подчертава огромната отговорност, която носи авторитетът пред последователите си – както в миналото, така и днес.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25