Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация". Със средствата ще бъдат създадени необходимите лабораторни условия за научната работа. На 21 ноември 2025 г. (петък) от 10.00 до 16.00 часа в Научен комплекс 2 на Българската академия на науките (бул. "Цариградско шосе" №72, София) за първи път ще се проведе съвместен Ден на отворените врати, посветен на съвременните постижения на българската наука в областите физика, възобновяема енергия, електроника и астрономия. Събитието се организира от четири научни звена на БАН, разположени в комплекса. "Светлина, енергия и технологии на бъдещето: от небесна механика до динамика на атомите" е темата на първия общ Ден на отворените врати на четири научни звена на БАН.
"Аз съм изключително щастлива, че в лицето на Министерството на иновациите и растежа бе разпознато значението за България и бе подкрепен този проект. Това ще осигури едно лидерство на страната ни в авангардни изследвания, на национално ниво научно-техническия капацитет и индустриални партньорства, което е изключително важно, когато говорим за иновации и наука. Всичко това ще позволи да се подготви едно ново поколение учени в България. Крайният резултат на това ще бъде нашия принос в европейската зелена и енергийна трансформация. Това е в много общ план значението на проекта, който подкрепи министерството. Тук става дума за европейско финансиране, което е свидетелство и за подкрепата на европейско ниво на тази инициатива. Това е една безвъзмездна помощ и е по програма, която е "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация". При успешна реализация проектът може да доведе до революция в производството на ядрена енергия, като ще позволи използването на по-малки и ефективни реактори. Това ще даде възможност на страната ни да развива технологии, патенти и индустриални партньорства, включително с участието на малки и средни предприятия и научни организации", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Екатерина Йорданова, директор на Института на твърдото тяло в БАН.

"Самата технология, която се опитваме да разработим цели използването на по- малки реактори, които използват енергия и изваждат повече енергия. Първо ще направим един прототип, който работи при контролирани условия, за да опознаем задълбочено самата реакция, която се получава. След това вече може да направим и прототип, който да се тества в реални условия. може би до две години ще имаме работещ прототип. При успешна реализация на проекта това ще бъде революция в производството на енергия, защото ще се произвежда чиста енергия без радиационни остатъци, които да трябва да се складират или депонират някъде", сподели в ефира Георги Янков от Института по физика на твърдото тяло.
"Потвърждаването на този експеримент и неговото валидиране би било световен пробив и ново направление в ядрената физика. Това ще даде възможност за по-компактни и ефективни източници, когато говорим за зелена енергия, като по-ниски енергийни прагове, което ще доведе до стартиране на синтез в една съвсем нова посока", разясни доц. Йорданова.
Целият разговор на Ани Костова с доц. Екатерина Йорданова и Георги Янков от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
Шестото издание на Фестивала на авторския театър ФАТ ще се проведе от 21 до 23 ноември в Регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"...
Наближава "Щедрият вторник" ( 2 декември ) – глобална инициатива, създадена в САЩ през 2012 г., която днес се реализира в над 100 страни по света. Идеята е..
Започва Деветото издание на Националния поетичен конкурс за млади автори "Непознати улици". До 30 ноември ученици от цялата страна могат да изпратят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg