Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор.
Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян Ставру. Насочваме слушателското внимание към най-големите етични предизвикателства пред съвременната генетика, включително правото на отказ от генетични изследвания и последствията от тези решения за индивидуалната и фамилната идентичност.
Разчитането на генома е разбулване на бъдещето – изконен човешки стремеж, който можем да проследим назад във времето до древногръцката митология, по думите проф. Ставру и посочва пример: Владетелят на Тива Лай разбира от оракул, че ще бъде убит от собствения си син, а това познание отключва трагични последици за целия знатен род.
"Разчитането на генома не е изцяло нова етическа ситуация. Този стремеж човек да познаваме бъдещето и да го трансплантира в настоящето така, че да го промени или да го възприеме, е нещо, с което етиката се е борила непрекъснато.", заявява проф. Ставру.
От етична гледна точка правото да знаеш, което предполага контрол над бъдещето (генома) се противопоставя на правото да не знаеш и да реагираш спонтанно, по думите на проф. Ставру. От тази противовесна позиция се поражда въпросът дали човек е морално готов за своето бъдеще. Информираното съгласие е обвързано с готовността за това познание, подчертава проф. Ставру.
Ученият обръща внимание на факта, че геномът не е нещо строго индивидуално. Когато човек се изследва генетично, разкрива информация и за бъдещето на своите близки. В случай, че узнае за предразположеност към тежко заболяване може би е препоръчително да сподели, но не всеки иска и може да поеме подобна морална отговорност. Тук идва и въпросът за правото на възпроизводство и създаването на деца при осъзнат риск, както и за "децата по поръчка". Проф. Ставру излага още една дилема – нямат ли правото хора с увреждания да живеят сред нас и тази генетична пропаганда до утопия ли води или дискриминира? В този свят има място за счупени гени и трябва да се търси баланс в тази посока.
Разчитането на генома би могло да се приложи и в съвременната криминалистика, по думите на проф. Ставру. При налична база данни, в която хора споделят своя генетична информация, криминалистите могат да открият съвпадения и да разрешат неразкрити престъпления. Това би изисквало боравене с некодиращата част от гените, която не нарушава личната телесна неприкосновеност на отделния човек, уточнява проф. Ставру.
Съществува ли форма на интелектуална собственост върху гените? Ако дадена компания вземе човешки геном, за да произведе изолирана клетъчна линия, която да използва при тестове, и в резултат спечели огромни приходи, кой претендира за притежание? Проф. Ставру обяснява, че има такива прецеденти, но съдът е постановил, че не съществува право на такава собственост. Корпорациите, от своя страна, имат право да патентоват само синтетични гени, които могат да са идентични на съществуващи в природата, но са изкуствено създадени.
Генетичното редактиране отваря врати към едно трансхуманистично бъдеще на генетичните модификации, които потенциално могат да се запазват и през поколенията. Това на този етап е забранено от българското законодателство, което позволява модифициране на зиготата само в случаи, в които изборът на пол може да избегне дадено полово обособено заболяване, по думите на проф. Ставру. Засега експериментът остава в рамките на едно поколение.
Генетичното редактиране дава обещания, но води и до размисъл върху редица етически концепции. Трябва ли двете науки етика и генетика да протегнат ръце една към друга или между тях съществува необходим антагонизъм?
Размишленията от правна и социална гледна точка на тема "Етика и генетика" продължават утре (18 септември) от 19 ч. в Stroeja. Събитието, организирано от платформата за научни и интелектуални теми Ratio, може да бъде проследено и онлайн.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по света. За любителите на статистиката ще спомена, че нейният "Шинел" по Гогол е хит две поредни години и е в класацията "Топ 20" на най-добрите събития на най-големия световен фестивал на изкуствата в..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да се въведе задължителна матура по математика в края на 12 клас. "Идеята не е добра, защото ние се опитваме да подобряваме лошите резултати, но това не става с въвеждането на нови изпити или..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но неведомите пътища Господни не само ме отведоха отново там, ами ме впуснаха в екстремно приключение в La Vallee des Couleurs Nature Park – Природния парк "Цветната долина". 450-те акра на парка навремето..
Споровете кой от двамата светци заслужава да бъде честван на 14 февруари - нашенският Трифон Зарезан или чуждоземният св. Валентин – изглежда поутихнаха, примирявайки традицията с глобално комерсиалното съвремие. Или просто напоследък избледняха пред актуалните ни местни проблеми и световните катаклизми. 14 февруари обаче неотменно, макар и не..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век" – едно художествено събитие, което с визията и находките си зададе нов поглед върху начина, по който модернистична Европа присъства в..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg