За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам, глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ.
Проф. Наджам гостува в България по повод Международната лидерска среща на ръководителите на обществени медии от Централна и Източна Европа. Събитието е сред акцентите в календара на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и за първи път домакин беше Българското национално радио.
Глобалната политика, международните преговори и ролята на обществените медии в осъществяването на разговор за изменението на климата и опазването на околната среда – това, по думите на проф. Наджам, са били акцентите в срещата му с медийните ръководители. Гостът отбелязва, че е присъствал не само в качеството си на академик, учен и експерт, но и на ученик.
Проф. Наджам разказва, че заедно с ръководителите на обществени медии е провел упражнения, онагледяващи важността на преговорите в обществена среда. Експертът подчертава, че същността на преговорите не се изразява в купуване, предлагане и подмамване с цел печалба, а в предоставяне на услуга в полза на обществото – обществените медии са пространство за такъв тип услуга.
Една обществена медия притежава полето, инструментариума, възможностите, разговора и разказа, които са нужни на обществото, за да говори то със себе си, по думите на проф. Наджам. Разбира се, този разговор би бил шумен, тъй като хората са различни, както и техните интереси, допълва гостът.
Проф. Наджам казва: "Навсякъде по света обществото се чувства разочаровано, разделено, противопоставено. Отчасти това е заради технологиите, други видове мрежи и медии, които ни карат да се чувстваме сякаш трябва постоянно да се борим помежду си."
Скоростта на информацията, нейното тревожно съдържание, фактът, че ужасното се продава много по-добре – всичко това, по думите на проф. Наджам, води обществото и особено младите хора до много стрес и загуба на надежда.
"Живеем в свят, който се определя от разделението на хората", подчертава още веднъж гостът.
Проф. Наджам коментира нашето съвремие от гледна точка на някой бъдещ изследовател на цивилизацията ни. На пръв поглед изглежда, че разполагаме с изобилие от храна, знания и пари, затова един бъдещ историк би попитал: "Какво не е наред с вас – най-проспериращото, най-богатото, най-умното човешко поколение?"
Въпреки очертаната картина проф. Наджам определя себе си като оптимист и вярва, че хората могат да преодолеят днешните предизвикателства. Гостът изтъква, че живеем на красива планета. Хората сме красиви, градовете ни са красиви и въпросът е дали ще объркаме всичко в момент на алчност.
"Имаме нужда от по-висока амбиция", смята проф. Наджам, според когото той и хора като него са допуснали грешка, карайки хората да се страхуват, вместо да събуждат страст в обществото.
"Страхливите хора не правят положителна промяна", казва проф. Наджам и допълва, че младите хора имат нужда от стремеж и от правилните инструменти, за да постигнат нещо полезно.
Гостът завършва разговора с думите: "Оптимизмът е онова мислене, че ние сме способни да направим нещо по-добро."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Семейството Тони и Надежда Йорданови от Мездра са собственици на млада винарна тип "шато" в близост до града. Любовта към виното е първият импулс на Тони Йорданов да прави вино и дълги години това занимание е само хоби, финансирано от другите дейности на семейството – зеленчукова ферма, хотел в гр. Мездра, създаване и управление на ВЕЦ. Днес..
Неделното евангелско четиво за Петата неделя от Великия пост на пръв поглед няма нищо общо с честваната на този ден светица — преподобна Мария Египетска. Вгледаме ли се обаче по-обстойно ще намерим един общ елемент. И в текста от св. евангелист Марк, и в житието на светицата са разкрити човешките слабости. Заедно с доц. Венцислав Каравълчев,..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg