Пътуващата изложба "Сборяново – природа и паметници, богове и хора" на Културния институт към Министерството на външните работи вече седмица се радва на интереса на жителите и гостите на Братислава.
"Тази пътуваща изложба, направихме заедно с Министерството на външните работи и тя вече е обиколила много държави от Япония до САЩ, и в много европейски страни, но не беше показване в Братислава. В нея ние показваме резултатите от откритията ни, свързани със северната столица на траките, или на тракийското племе "гети", които са известни с това, че те са и пророческо племе, че са свързани с Залмоксис, който може би даже е предшественик на Питагор, и с това, че обезсмъртяват.
Откриването на този тракийски духовен център, който е единствен в България и най-големият български резерват, наречен Сборяново, винаги е предизвиквал голям интерес", заяви в предаването "Следобед за любопитните" проф. Диана Гергова.
В изложбата, допълва тя, се показват и по-късните традиции, които са запазени в този тракийски духовен център през всички следващи епохи до наши дни. Там има римска епоха – тракийско светилище, ранно средновековно селище и ранносредновековен манастир с църква, текето на Демир баба, което е свързано с Демир баба – един българин, или по-точно прабългарин и най- важното доказателства за запазените индоевропейски традиции, разказа археоложката.
Едновременно с изложбата проф. Гергова представя и двете книги, написани за Сборяново: "Гетите, които обезсмъртяват", чийто автор е професорката, и "Демир Баба Теке – българският Ерусалим", където проф. Гергова е съавтор с Екатерина Венедикова – османист. Проф. Диана Гергова е представила и най-новите археологически открития. Това, според проф. Диана Гергова, е начинът да се разказва за българските археологически открития. В момента тя работи по разкопки в местността Клептуза край Велинград, където е открито светилище на бесите.
И Археологическо лято - 2024 година е много успешно за България, според нея. Проблемът на българското общество, за който археолозите у нас отдавна сигнализират, е, че у нас откритите паметници не се опазват и социализират, така че не само да са обект на културен туризъм, но и да представят изключително самобитното културно развитие по българските земи през епохите минали преди нас, категорична е археоложката. Кажете колко български паметници от Средновековието и българския Златен век са експонирани както трябва, риторично попита професорката.
Проф. Диана Гергова е български траколог и специалист по тракийска археология. Завършила е история и археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1972 г. до 1977 г. работи като докторант в Археологическия институт с музей към Българската академия на науките, защитава дисертация на тема "Тракийска бижутерия в българските земи през ранножелязната епоха (XI – VI в. пр. н. е.)“ и придобива научната степен доктор на историческите науки.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
