Писателката и драматург Теодора Димова е избрана за член-кореспондент на БАН, стана ясно преди няколко дни. Димова е сред най-успешните съвременни автори у нас, лауреат на кампанията на Българското национално радио "Посланици на културата". В своите романи "Емине", "Майките", "Поразените" и "Не ви познавам" Димова съумява да пречупи историческите травми на българското общество, създавайки вълнуващи и често пъти трудни за преглъщане литературни сюжети.
Теодора Димова гостува в "Нашият ден", за да говори за "тънкия лед", по който стъпва един автор, пресъздаващ историческо време, както и за липсите и нуждите в съвременното човешко битие.
"Когато писах "Поразените", аз си дадох сметка защо има толкова малко романи около 9 септември, посветени на терора след това, на тези много страшни събития – защото е много мъчително. Имаме няколко разказа, които са противоположни едва ли не, които се бият, и човек трябва да се потопи в самото историческо събитие", споделя Димова и допълва, че най-голямо предизвикателство е било преодоляването на едностранчивото, категоричното и публицистично мислене.
Следващият роман "Не ви познавам" разглежда периода на прехода, който продължава да тежи в нашето общество. По думите на Димова, по време на творческия процес не е имало обичайното отстояние от времето. Авторката е опитала да преработи литературно реалността на улиците и площадите.
Димова перифразира откъс от книгата на Иван Костов "Свидетелства за прехода", където се казва, че ние все още не сме завършили този преход. Икономиката е преструктурирана и са се появили нови обществени слоеве и класи, но в манталитетно отношение българинът не се е научил да осмисля трезво събитията около себе си.
Писателката с тревожност наблюдава едно завръщане към мисленето от периода на тоталитарното минало. Човек трябва да осмисля реалността през мирогледа на един вярващ човек, по думите на Димова.
"Християнската координатна система е базата на нашата цивилизация", заявява писателката.
Димова разсъждава върху липсата на любов, която избива под формата на агресия. Авторката призовава всички да бъдат изключително внимателни един към друг, защото всеки жест е важен – той ще е нашият пропуск към вечността.
Като драматург Димова заявява, че театърът е магия, която се случва непосредствено. Театърът е възможност да кажеш нещо почти злободневно, което през сцената се превръща в изкуство. Въпреки това съществуват строги закони в театъра, защото иначе драматургията се разпада, допълва Димова.
В турбулентните времена, в които живеем, Димова забелязва огромна умора и апатия сред хората. Колкото по-малко българи гласуват, толкова по-голяма става тревогата от това, че тъканта на политиката се разпада, по думите на Димова, според която този разпад може да ни върне с 35 години назад.
От досег до чуждестранните читатели Димова получава усещането, че не ни възприемат като нещо екзотично, просто се интересуват от нас и се вълнуват от сходни проблеми.
Що се отнася до историческото минало, Димова отчита разминаване във възприятията тук и на запад: "Имам чувството, че в Западна Европа хората знаят за тоталитарния период по някакъв теоретичен начин. Колкото и да им го разказваме, не могат да разберат какво точно представлява и какви са последиците от него."
В края на разговора Димова заключава, че трябва да намерим човешкото и нормалното, което е заложено във всички нас.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Играта "Подът е лава" превръща опасността и сигурността в топография на въображението. Инсталацията на Виктор Петров е изградена върху принципите на тази игра, които важат само в границите на четирите стени: наивните и разрушителни импулси могат да се разгърнат с пълна сила, физиката може да бъде пренебрегната, реалността и разумът са освободени от..
Галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия откри изложба на две съвременни скулпторки от едно поколение, чийто подход към изучаване, изграждане и обработване на формата е различен. “Противоположности и сходства” е озаглавена експозицията на Зоя Лекова и Моника Игаренска в галерия "Васка Емануилова", която до 19..
В редакция "Хумор и сатира" също се дразним от "хвърчащите" по улици, тротоари, градинки и паркове тротинетки, но доброто ни възпитание възпира някои наши пориви. На хората по света обаче явно им е дошло до гуша, защото са подхванали борба с тротинеткохулиганите, която ще наречем "експериментална". Подробности за това и за друго в неделя веднага след..
В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..
Да си свидетел на пътя на човек, който следва сърцето си, несъмнено е вдъхновяващо. Радослав Владимиров припомня това както с ролята си на Мето в екранизацията на Хайтовия разказ “Сватба” – филм на Магдалена Ралчева с международно признание и с много силно изградена ценността система, така и с всичко, което прави в житейски план, където – за разлика от..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
