Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво да правим с паметта и с историята

Международна научна конференция в памет на проф. Ивайло Дичев на тема "Поп култура, поп политика: дигиталният обрат" се проведе на 4 и 5 октомври. Тя бе организирана от ФЖМК, катедра "Културология" и Мрежата за културни изследвания. В "Мрежата" на програма "Христо Ботев" за нейното значение говорим с доц. Жана Попова и доц. дн Вяра Ангелова.

Жана Попова: "Темата ни е свързана с последните изследвания, които правихме с проф. Ивайло Дичев, свързани с поп култура, поп политика и какво се случи в дигиталната област с тях. Тръгнахме от тези популярни образи на президентите, които израснаха от средите на поп културата. Има много примери, но, докато работихме по този тригодишен проект,  всъщност се оказа, че поп културата е навсякъде, което не ни изненада, само че в нея се оказа, че има много интересни феномени, които могат да се изследват."

В конференцията взеха участие изследователи от различни европейски университети, учени от Северна Македония, Латинска Америка и САЩ.

Около какво се обединихте

Жана Попова: "По-лесно е да кажа около какво спорим. Получиха се много интересни дискусии около промените в това какво прави държавата, какво се е случвало с разбиранията за публичност от 40-те години на миналия век до днешно време, със социалните мрежи. Това е нещо, за което не си даваме сметка, за това колко промени сме преживели през този дълъг период от време, и от друга страна, се постави въпросът какво да правим с историята. Цялата тема на първата част от нашата конференция, свързана с популизма, по някакъв начин е свързана с този въпрос: "Какво да правим с паметта и с историята".

Хубаво е това, че всъщност всички тези явления и на партиите, които се появяват от историческите паркове, и на зелените движения – претърпяват много сериозни промени, които трябва да изследваме."

Български закон за професионалните журналисти от 1941 година: Действия и последици

Вяра Ангелова: "Този закон, който аз изследвам, е слабо познат, да не кажа почти непознат. За един изследовател това е златна мина и заради това си позволих да го предложа на конференция, която наглед няма общо с подобна тематика, защото, както правилно отбелязахте, дебатите върху това дали все пак не е време да си направим нашата журналистическа професия регулирана, са много актуални към днешна дата, защото част от хората смятат, че по този начин ние ще решим както вътрешните си проблеми на гилдията и ще очистим редиците от разни самозванци, които не харесваме, от една страна, от друга страна, ще решим проблема с дигиталния сектор, пълен с инфлуенсъри, блогъри, влогъри, които работят на нашето поле. И на трето място, естествено, си мислим, че така ще решим проблема с аудиторията, която все повече, за съжаление, уби доверието си в медиите. 

И съответно попаднах  на този закон, който е приет на 7 март 1941. Разбира се, 1941 година е много сложна за България. Това се случва само седем дни, след като страната ни се присъединява към Тристранния пакт и както можете да се досетите, примерът, моделът, който следваме, е в изцяло в примери от Хитлерова Германия, на фашистка Италия, на държави, които по това време са приели подобни закони, които регламентират първо, правото да се наречеш професионален журналист, след това каква е дейността на такъв професионален журналист, какви санкции би претърпял той, ако не изпълнява своята дейност както трябва, и разбира се, какви са взаимоотношенията с държавата.

Ще кажа, че ако четем този закон, ако не знаем контекста, даже си мисля, че можем да го промушим и да го гласуваме днес. Акцентът му, а и в мотивите за приемането му, се подчертава, че е основно за осигуряване на материалната стабилност на журналистите, говори се за необходимостта от колективни трудови договори. Политическият момент е очистен. Но в същото време, когато видим практиките отдолу, ще стане ясно, че се формира една специална комисия по неговото приемане, в която има само двама журналисти, а другите представляват държавата чрез Дирекцията по пропагандата и на съда.

Как се приема този закон от средата на самите журналисти обаче?"

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.

Снимки – Философски факултет на СУ

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валентин Калинов

Валентин Калинов: Миналото започва все повече да ни изглежда като нещо, което предстои

След дискусията "Паметта за комунизма и травматичния опит" , проведена в Института за балканистика с Център по тракология на БАН. В "Нашият ден" разговаряме с философа Валентин Калинов – за  възможните линии на мислене на близкото минало. "Миналото започва все повече да ни изглежда като нещо, което предстои – като нещо, което е пред нас,..

публикувано на 24.09.25 в 09:53

Демокрацията е да си активен – ни учи нова студентска инициатива

"МЕД – месенето е демокрация" е инициатива, създадена от студенти от департаментите "Политически науки" и "Медии и комуникации" на НБУ, която цели да запознае учениците с демократичните инструменти, правото на избор, последствията от него и съобразяването с мнозинството. Участието в инициативата става чрез включването в интерактивна симулативна игра,..

обновено на 23.09.25 в 15:23
Николай Конопов

В дивото сърце на Сакар

Николай Конопов е родом от Свиленград, тромпетист, а днес и животновъд. След години работа в чужбина той се завръща в България, за да живее в малкото сакарско село Костур, от което е семейството на майка му. Неговото собствено семейство – съпругата му и трите му деца са до него в приключението животновъдство. Първоначално те отглеждат кози, а..

публикувано на 23.09.25 в 14:45

Д-р Гергана Георгиева: нашата вселена е по-необикновена от киното

Гл. ас. д-р Гергана Георгиева е изследовател и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейните научни интереси са свързани с геофизиката, сеизмологията и глациологията. Освен академичната си дейност, тя е активен полярен изследовател, участвала вече в шест антарктически експедиции . През тази година..

обновено на 23.09.25 в 13:28

Седмата въздушна обиколка на България: традиция и бъдеще в едно небе

Седмото издание на Въздушната обиколка на България стартира с особено символично значение – събитието е посветено на два важни юбилея: 100 години от присъединяването на страната ни към Международната въздухоплавателна конвенция и 110 години от създаването на първия български самолет от легендарния пилот и конструктор Асен Йорданов. В ефира на..

публикувано на 23.09.25 в 10:39