Как 13-вековното ни културно и историческо наследство да стане визитна картичка на страната ни и защо в Европа знаят малко за нашата богата история. Забравили ли сме на какво сме наследници?
Разговаряме в "Нашият ден" с книгоиздателя Иван Гранитски след Националния форум "Бранд България – Чудесата на ЮНЕСКО".
"Време е България да има един истински подход, една национална стратегия за културата, която да работи и да представя нашата държава", казва Гранитски.
Гостът подчертава, че за огромен период от време нищо не е правено за това нови обекти да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО за културно наследство. Спрямо другите страни от Балканския полуостров България, която е на трето място в света по културни артефакти след Италия и Гърция, изостава фатално, по думите на Гранитски.
Културният туризъм у нас остава недоразвит, а редица тракийски могили са все още неразкопани или оставени в окаяно положение. Гранитски изтъква, че инвестицията, която държавата трябва да вложи в това направление, би се върнала бързо и многократно.
Гранитски коментира и разликата между българските музеи и музейното дело в развитите страни. В един чуждестранен музей най-често могат да бъдат намерени десетки научни трудове, листовки и книги, както и реплики на артефактите, които са атрактивни за туристите. Атмосферата там е уютна и предразполага дори най-малките посетители. В България отдавна е прекратена практиката да се провеждат уроци по култура и история за деца в музеите. Из страната е пълно с духовни места и възрожденски средища, но МОН няма стратегия, свързана с тях, по думите на Гранитски.
Според книгоиздателя ще трябва да мине още едно изгубено поколение, защото са нанесени непоправими щети върху българската култура. Промяната трябва да започне от учебния материал в училище, който да възпитава топло и патриотично чувство към родината и нейната величествена история, смята Гранистки.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15 държави. Мисията му е да ангажиране публиката емоционално и интелектуално, чрез представяне вълнуващи научни теми в сценични формати. Организаторите ще представят сценични формати,..
За първата стихосбирка на Валери Вергилов "Не си отивам кротък" писателят Емил Андреев пише: "Стиховете му са възторжено-тъжни философски песни, изваяни със смазваща езикова вещина. Мъдри и дълбоки, те тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърсваща поезия! Напомня ми за Уитмън, Пенчо Славейков и Елиът." "Това е поезия,..
На книжния пазар се появи изданието "Литературата като книга". В него литературният историк, критик, публицист, издател и преподавател проф. Алберт Бенбасат (на снимката в текста) е подбрал част от своите литературни и издателски изследвания, критика и есета. В книгата откриваме и имената на творци, чиято тежка съдба и творческо наследство са..
От 7 до 13 октомври Ловеч е домакин на традиционния фестивал "Младите в театъра" , който дава възможност за изява на младото поколение в българския театър. Фестивалът води началото си от 1985 година и се провежда всяка нечетна година. Организатор на театралния форум е Драматичният театър "Борис Луканов". Селекционер на спектаклите в..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" разговорът за цените и инфлацията придоби неочаквана посока – към духовното измерение на всекидневието. Докато държавата обмисля глоби за търговци, които необосновано покачват цените си, писателката Лора Младенова насочи вниманието към това как икономическата несигурност променя..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
