"Гласовете на Вавилон: Клинописни плочки от изгубената цивилизация“ е изложба, която може да бъде видяна до края на януари 2025 година в Археологическия музей в Бургас.
За забележителната съдба на Петър Матеев, който донася артефактите след участието си през 1876 г. в първата международна археологическа експедиция до Близкия Изток под ръководството на известния археолог Джордж Смит, разказва в "Артефир" уредничката от Регионалния исторически музей в Бургас Красимира Стоянова.
Матеев е бил ерудиран и родолюбив общественик и журналист. Будният младеж завършва училище в родния си град Котел, а след това получава образование в протестантски колеж в Малта и започва да работи в английската поща в Цариград. В столицата на Османската империя се случва съдбовната среща между 26-годишния Матеев и знаменития археолог Смит. Под фалшива самоличност българинът успява да се включи в археологическата експедиция, която за жалост завършва със смъртта на британеца. Матеев пренася откритите в Близкия Изток плочки до Цариград и ги предава на Британския музей. Пет от тях са му подарени в знак на благодарност, а преди да почине Матеев дарява цялата си колекция.
Клинописното писмо е най-ранната позната писмена система в света, датираща от периода 3000 г. пр. Хр. Била е разпространена в Месопотамия (днешен Южен Иран) и е използвана главно с търговска и религиозна цел.
Плочките, които са изложени в Археологическия музей – Бургас, са запаметили сведения за търговията, зърното, робите, заемите, данъците и роднинските връзки в Нововавилонското царство, разказва Стоянова.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
