За какво говорят сънищата? Сънищата са път към несъзнаваното и то – един от преките пътища. А вече какво има в несъзнаваното, там са нашите страхове, нашите желания, там са също и нашите травми. Действително има много голямо значение какво сънува човек.
"Разбира се, че сънят е много важен, тъй като след него се чувстваме по-отпочинали. Често в терапия се пита – как се чувстват след сън, но често питаме и с какви сънища идва нашият пациент. Това е важно и съществено.
Сънищата са много различни – има такива, които не са много интересни, това са тези, които представляват нещо като досънуване на реалността и деня, например, днес сме се карали с наш приятел и насън процесът продължава. В това няма нещо за интерпретиране. Но е много интересно, когато сънищата са нелогични – например сънуваме някого, когото не сме виждали от детството си, или животни, предмети или хора, които не познаваме лично. Това е интересно, защото всяка част от съня е символ и това говори нещо за нас. Често виждам мои пациенти, които не могат да обяснят своите сънища. Това най-добре става с психотерапевт", разяснява в предаването "Следобед за любопитните" психоаналитикът и психоанализаторът Милена Ташкова.
Доста често, според нея, сънищата са недоизказани мисли на човека или желания, които той не изрича на глас. Същото е и с човешките притеснения и страхове. Тях човекът затваря в себе си, но насън те отново се появяват. Сънищата са цветни и с много детайли, според Милена Ташкова, когато на човек се случват много неща във вътрешния му свят, но той не го осъзнава.
Дори и най-страшните сънища след "превеждане" или тълкуване могат да се окажат не толкова страшни, категорична е психотерапевтката. "Сънят може да бъде ключ към вътрешния свят на човека и то към онази част от вътрешния свят, която понякога е скрита и от нас самите, за която не си даваме сметка или не сме поглеждали навътре в себе си. Сънищата са интересни и индивидуално всеки един символ трябва да бъде тълкуван с конкретния човек, не може да бъде обобщавано. Вярвайте на съня си, но след тълкуване с терапевт", категорична е Милена Ташкова.
Милена Ташкова е психотерапевт, с повече от 22 години практика. Завършила е философия и психология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Преминала е през всички нива на работа – от училищен психолог до съсобственик на частен кабинет. В момента е директор на "Психодраматична работилница". Обучител е по психодрама и ръководи проекта "Живот на килограм", който изследва хранителните разстройства при ученици от 12 до 18 години.
Целия разговор на Ани Костова с Милена Ташкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР и личен архив
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg