За какво говорят сънищата? Сънищата са път към несъзнаваното и то – един от преките пътища. А вече какво има в несъзнаваното, там са нашите страхове, нашите желания, там са също и нашите травми. Действително има много голямо значение какво сънува човек.
"Разбира се, че сънят е много важен, тъй като след него се чувстваме по-отпочинали. Често в терапия се пита – как се чувстват след сън, но често питаме и с какви сънища идва нашият пациент. Това е важно и съществено.
Сънищата са много различни – има такива, които не са много интересни, това са тези, които представляват нещо като досънуване на реалността и деня, например, днес сме се карали с наш приятел и насън процесът продължава. В това няма нещо за интерпретиране. Но е много интересно, когато сънищата са нелогични – например сънуваме някого, когото не сме виждали от детството си, или животни, предмети или хора, които не познаваме лично. Това е интересно, защото всяка част от съня е символ и това говори нещо за нас. Често виждам мои пациенти, които не могат да обяснят своите сънища. Това най-добре става с психотерапевт", разяснява в предаването "Следобед за любопитните" психоаналитикът и психоанализаторът Милена Ташкова.
Доста често, според нея, сънищата са недоизказани мисли на човека или желания, които той не изрича на глас. Същото е и с човешките притеснения и страхове. Тях човекът затваря в себе си, но насън те отново се появяват. Сънищата са цветни и с много детайли, според Милена Ташкова, когато на човек се случват много неща във вътрешния му свят, но той не го осъзнава.
Дори и най-страшните сънища след "превеждане" или тълкуване могат да се окажат не толкова страшни, категорична е психотерапевтката. "Сънят може да бъде ключ към вътрешния свят на човека и то към онази част от вътрешния свят, която понякога е скрита и от нас самите, за която не си даваме сметка или не сме поглеждали навътре в себе си. Сънищата са интересни и индивидуално всеки един символ трябва да бъде тълкуван с конкретния човек, не може да бъде обобщавано. Вярвайте на съня си, но след тълкуване с терапевт", категорична е Милена Ташкова.
Милена Ташкова е психотерапевт, с повече от 22 години практика. Завършила е философия и психология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Преминала е през всички нива на работа – от училищен психолог до съсобственик на частен кабинет. В момента е директор на "Психодраматична работилница". Обучител е по психодрама и ръководи проекта "Живот на килограм", който изследва хранителните разстройства при ученици от 12 до 18 години.
Целия разговор на Ани Костова с Милена Ташкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР и личен архив
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
