В рубриката "Епизоди от живота" ви представяме една интересна видеопоредица, която е посветена на културата на 90-те години – "Алтерофилия". Инициативата е на креативното студио "Рефлектор" и събира представители на различни субкултури, за да пресъздаде духа на онова време и да покаже как последното десетилетие на XX век е формирало няколко поколения българи.
Поредицата разглежда ключови въпроси като това как се е зародила новата българска култура и как субкултурните течения са оформили общественото съзнание. В нея се проследява трансформацията на обществената енергия от 90-те и нейното влияние върху съвременната култура. Важно е да разберем защо културата на 90-те не е била просто мода, а неизменна част от характера на младите хора в този период.
В предаването "Нашият ден" по БНР, Данислава Делчева от "Рефлектор" сподели повече за проекта и неговото значение. Според нея субкултурите играят съществена роля за развитието на младите хора и изграждането на тяхната идентичност. Тя подчертава, че докато днес музиката все повече се възприема като фон на ежедневието, в "Алтерофилия" тя е централна тема. На фона на музиката от онова време са поставени социалните и политическите събития, които са повлияли на обществото.
"За нас музиката е основното преживяване и това, което ни е изградило," споделя Делчева, което обяснява защо видеопоредицата се фокусира върху нея. Поредицата представя разнообразни герои – някои чрез клипове и текстове на песни, а други като спомени на личности, свързани с 90-те. Сред тези герои са известни фигури като Венци Мицов от "Хиподил" и Кольо Гилъна от "Контрол", които споделят личните си спомени и впечатления от това забележително време.
Така "Алтерофилия" успява да запечата не само музикалния дух на 90-те, но и да освети по-широкия контекст на културните и обществени промени, които продължават да резонират и днес.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
