"Околната среда всеки ден и секунда влияе върху нашия геном и ДНК. Добавките се разделят на два вида – тези към хранителните продукти, и онези, които са като самостоятелни хранителни добавки. И двата вида влияят върху човешкия организъм. Като ръководител на лабораторията в БАН, която е лаборатория по епигенетика и дълголетие, ще кажа, че епигенетиката е нещото, което свързва нашите гени с околната среда.
Всеки човек си има гените, които е получил от родителите си, и този геном е статичен през живота на всеки човек. Това, което се променя, е нивото на работа на гените и тук факторите са много – от това къде живеете, как се храните, какви хранителни добавки ползвате, колко спите и всичко останало. Така че допълнителното приемане на хранителни добавки може да ускори или забави метаболизма и промяната в генома", заявява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Милошев. Това, подчертава той, е работата, с която ние се занимаваме – кое, как влияе и дали ускоряването или забавянето в процесите ще бъде положително или отрицателно за клетките и целия организъм.
Съвременните младите хора (генерацията между 20-40 години), според него, гледат много по-сериозно на това с какво се хранят, как натоварват със спорт организма си и търсят информация за всичко това. "Все пак всеки трябва да потърси професионална консултация за личните си потребности.
Затова има специалисти по диететика, които с това се занимават т. е. на всеки един трябва да се направи генетичен профил, след което да се направи епигенетичен профил, а след това на базата на тази информация да се направи и правилната консултация, тези гени на какво ниво на активност са в момента, обобщава проф. Георги Милошев.
Работещите в лабораторията на БАН, допълва той, активно участват в разработката на алгоритмите, които да се използват при тези изследвания и да подпомогнат подобряване състоянието на организма на всеки. Специалистите от БАН в момента изследват различни добавки, извлечени от българската флора и въздействието върху човешкия геном, уточнява проф. Милошев.
"От 337 Е-та, разрешени за използване в Европейския съюз, в България са изследвани много малко, като са се съсредоточили върху изследване на 12 от тях. Шест от изследваните са много активни, а именно тяхната употреба е безопасна, като например натриев бензоат, т.е. не уврежда ДНК. За сметка на това натриевият нитрит, който и днес се използва, изключително много уврежда ДНК, но пък той убива бактериите в организма. За да бъде безопасен, натриевият нитрит трябва да бъде заместен с нещо или да се намали концентрацията му при използването. Това засега не се е случило",разяснява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Милошев.
Работата ни в момента върху изследването на екстракти от български билки и растения и влиянието върху генома на човека ще доведат до производството на нови хранителни добавки, които влияят позитивно върху човешкия геном, категоричен е проф. Георги Милошев.
Проф. Георги Милошев е завършил Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с магистърска степен по Молекулярна биология, специалност Генетика. Още по време на магистратурата си започва работа в Института по молекулярна биология на БАН - София, където работи и до днес. През 1994 г. защитава докторска дисертация на епигенетична и молекулярно-генетична тема. Понастоящем е професор и ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика към ИМБ – БАН.
Проф. Милошев е работил като гост-учен във Великобритания и в САЩ. Понастоящем е хоноруван преподавател по клетъчна и молекулярна биология в Биологическия факултет на Софийски Университет "Св. Климент Охридски", гост-лектор в Медицински университет - София и Медицински университет - Пловдив. Автор е на над 50 научни публикации в реферирани научни списания в чужбина и у нас.
Цялото интервю на Ани Костова с проф. Георги Милошев в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР
Условията в космоса са много различни от тези на земята, при които ние се раждаме и живеем целия си живот и към които целият ни организъм е силно приспособен. Безтегловността е първият фактор, който е различен и с огромно значение за цялостното човешко здраве и физиологическите и психологически функции. Вторият фактор е изолацията в едно..
Мечтая да пътувам толкова често, че служителите на летището да ме питат "Накъде този път". И с Александър Александров-Алекс е така. Той е певец, радио и телевизионен водещ и неуморим пътешественик. Музикалната му кариера започва благодарение на композитора Развигор Попов, който е автор на повечето му песни. Алекс има пет издадени албума,..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва информацията, която идва от околния свят чрез нашите сетива. Тя се обработва от мозъка и дотук е сходството с компютъра. Може да се спори за обема и бързината на обработването на тази информация, но..
Като почитател на бавното живеене пътуващият писател Бойка Велинова предпочита да странства по света без да е обвързана с туристическа агенция и да е част от група. Тя и съпругът ѝ Стоян са обиколили 123 държави на шест континента предимно със самостоятелно организирани пътешествия. По телефона от Испания, където живее в последните години, Бойка..
Въпроса обсъждаме в рубриката "Всичко за образованието" с Донка Дойчева-Попова, инициаторка на петиция "За ефективно чуждоезиково обучение в училище". Не е тайна, че обучението по чужд език, най-вече английски, не отговаря на възможностите на децата и очакванията на семействата. За впечатляващия брой учебни часове (най-малкото 574 от втори до..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg