Горе-долу преди година в "Познати и непознати" говорихме за борбата на майките и специалистите, които се грижат за хора с малнутриция и за малката им/голяма победа – в списъка с храните, които НЗОК заплаща, бяха включени и специалните храни за техните деца. Съобщихме и радостната новина, че над 550 български деца и възрастни вече ще получават ентерални храни от държавата, вместо да разчитат на дарителски кампании. Оказа се, обаче, че наредбата, с която НЗОК уж решава проблема, е пълна с куп недомислици, да не кажа абсурди. В резултат на тези недомислици от всички 550 само около 30-35 от нуждаещите се вече имат достъп до тези храни. Но само, ако ги има в аптеките! И все пак родители и специалисти наричат тази малка крачка победа. Така я нарекоха и гостите ни в студиото: д-р Антоанета Тончева – генетик, молекулярен биолог, член на сдружение "Общност Мостове" и Десислава Стефанова – майка на дете с рядко заболяване. Разговорът ни започва от настъпилите промени в лечението на пациентите с малнутриция.
"Животът в бутилка" – така Боряна Драганова, майка на момиче, което вече навърши пълнолетие, нарече живота си. Дъщеря ѝ няма възможност да се възползва от настъпилите промени заради липсата на добре обмислен механизъм за отпускане на ентерални храни.
Друга майка – Лена Стойчева, след 14-годишна борба все пак успява да се сдобие със заветния протокол, който да осигури на порасналия ѝ син в домашни условия да приема тези специални храни.
Чуйте разговорите с Боряна Драганова и Лена Стойчева в звуковия файл.
Липса на цялостна концепция за лечение на малнутрицията в България – това е големият извод, който се налага от разговора до тук. Като последица от това са липса на добра комуникация между ентеролози и диетолози, както и усложнен и недомислен механизъм за отпускане на специални храни.
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
"Началото на 17 век в Холандия започват първите търгове на изкуство, продажбите там не са случайни, твърде често хората, които купуват имат връзка...
Първи частен музей на изкуството и порцелана отвори врати в дома на художници във великотърновското Ново село. Всъщност това е колекцията на Даниела и..
На днешния 16 януари, в ефира на "Нашият ден" отдаваме почит на една от най-ярките фигури в българската литература – Алек Попов. Роден на тази дата през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg