По покана на Гьоте-институт екип от двама съвременни артисти – Красимира Буцева и Мартин Атанасов и социоложката д-р Марина Лякова започват в началото на тази година изследване на нагласите и преживяванията на българите живеещи в Германия. По време на теренното си проучване това лято тримата събират устни истории и документират публични и частни пространства. Всичко това става част от проекта "Като замина, мислеше ли си дали ще се върнеш?", който от 12 ноември е представен с изложба в Гьоте-институт София.
Проектът включва аудио срещи с респондентите в изследването, визуална част, откриваща дискусия с д-р Лякова и още една с двамата артисти на 19 декември като част от финисажа.
Героите на проекта разказват за живота на българите от различен етнически и икономически произход в Германия. Споделят преживяванията си, свързани със заминаването, пристигането, адаптацията и ориентирането в германския начин на живот. В спомените им изпъкват основни теми за съвременното европейско общество - равноправност, права, трудова несигурност, интеграция.
Всеки от тримата автори на проекта има личен опит с имиграцията: Мартин Атанасов е визуален артист. Практиката му е свързана основно с фотографията и визуалната антропология. Работи в Чехия и България.
Красимира Буцева започва като визуален артист, но с годините се задълбочава все повече и в документалистиката. Напоследък работи много с текст и звук. Постоянно пътува между София и Лондон. Носител е на наградата База за 2022 г., а през 2024 г., заедно с фотографът Джулиан Шехирян, историчката Лилия Топузова и кураторът Васил Владимиров представлява България на 60-ото издание на Венецианското биенале с проекта "Съседите : Форми на травмите (1945-1989)".
Д-р Марина Лякова е социоложка, която от години работи и преподава в Германия. Фокусът на нейните изследвания е миграцията. Авторка е на първото мащабно академично изследване на българските имигранти в Германия.
Чуйте разговора с авторите на проекта
Премиерният спектакъл "Игра на котки" е копродукция на Театрално-музикалния център в Кърджали и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор е Александър Туник, който е студент по "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков. Автор на пиесата e унгарският драматург Ищван Йоркен. Той изпада в немилост след революцията през 1956 година..
Художникът Олег Гочев посреща своята 70-годишнина с изложба в СБХ "Шипка" 6. Експозицията включва 47 творби, показвани в продължение на 30 години в Германия, Барселона, Констанц и Базел. Озаглавена е "Олег Гочев. Перспективата на времето (70-30) и може да бъде видяна в галерията на Съюза на българските художници на ул. "Шипка" 6 до 16 април ...
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в предаванията на "Хумор и сатира". Направи ми впечатление с естествената си игра, с умението да покаже комизма във всяка ситуация, без да преиграва, а и пееше чудесно. В продължение на повече от пет..
Изложба с картини на Рембранд и Йожен Бурнанд се открива тази вечер в църквата "Сан Марчело ал Корсо" в Рим. Експозицията е озаглавена "Пътят на надеждата" и е посветена на Христовото Възкресение. Събитието се организира от държавния секретариат на Ватикана. В експозицията са включени картини, на които са изобразени различни сцени от..
Имерсивният театрален танцов спектакъл на Karakashyan & Artists, реализиран от режисьора и хореограф Коста Каракашян с финансовата подкрепа на Министерството на културата, е вдъхновен и създаден по мотиви на пиесата на Жан Кокто “Човешкият глас“. В него главната роля е поверена на талантливата Марчела-Василена, която представя края на една любов чрез..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
