За фарса и победата на гражданското общество – коментар в "Terra Култура" на политолога Ивайло Динев.
Повод за разговора е равносметката, че четири поколения на Прехода със своето крайно недоволство излизаха на улиците, за да предизвикат политическа и обществена промяна. Годините на големите граждански протести са 1990-та, 1997-ма, 2013-та и 2020-та. Общественото недоволство се оказа толкова силно средство за повлияване на събитията, че политическите сили се научиха да "яхват" протестната вълна.
"Забравяме да помислим все пак какво сме постигнали. Твърде цинично и нихилистично гледаме на развитието на България след 1989 година. Забравя се, че през тези години има победи, които са постигнали хората чрез излизане на улицата и защитаване на своите позиции", казва Динев.
"Какво постигнаха тези поколения? Те победиха", обобщава политологът.
Наследството на протестната култура е част от българската политическа култура, по думите на Динев, който вярва, че протестиращите са съумели да променят посоката на развитие на страната.
Разговорът се спира и върху друга важна за обществото тема, а именно мястото на България на дъното на класацията за средна заплата в Европа. Политологът изтъква, че други страни, направили преход към пазарна икономика, вече ни водят в това отношение.
Гражданското общество е на много по-високо ниво от политическия ни елит, смята Динев.
Политиците у нас водят консервативна фискална политика, но няма други механизми за преодоляване на неравенствата освен социалните разходи, от страна на държавата, по думите на коментатора.
Разделението и неравенството крият риск от огромно социално недоволство, предупреждава Динев.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
