Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година.
Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава. Необичайното е, че 2024 година не е дефинирана от криза в икономиката, а именно тогава са похарчени доста повече средства от очакваното.
Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването. Проблемът е какво се получава в резултат от харченето, по думите на Георгиева.
Над 60% от общия разход на НЗОК отива за болниците,които в България са близо 340 на брой. Повече от половината от тях са държавни, но и частните имат сключен договор с НЗОК и потребяват този ресурс. Разходът за лекарства расте също.
Наблюдава се тенденция за увеличаване на разходите за извънболнична помощ, която Георгиева определя като позитивна.
Очакванията са повече средства да бъдат насочени към профилактиката и превенцията.
За 2024 година с България са регистрирани 2,4 млн. болни, преминали през болничната система.
"Това говори за максимална употреба на болничния сектор. Болниците се опитват да запълнят своя капацитет, всеки който се появи е прекаран през системата, за да генерира приход. Самата система е създадена, за да стимулира подобно поведение", коментира Георгиева.
Народното събрание се опитва да реши проблема с недостига на медицински специалисти, но решенията не е ясно как ще се реализират чисто бюджетно. По думите на Георгиева консенсусът за истински реформи е трудно постижим.
"Имаме проблем да обясним на другите страни, че когато има някакъв приоритет, трябва да задържат исканията си за някакво време", казва тя.
Обсъжда се таксата за посещение при личен лекар да бъде повишена. Тази мярка, според Георгиева, е вид спирачка пред пациентите, за да се намали свръхпотреблението на лекарски услуги. Потребителите със спешни и важни проблеми няма да бъдат възпрепятствани от подобна такса, смята Георгиева.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg