Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Гунди – легенда за любовта": филмът, който дълго ще помним

4
Снимка: @gundi.film

Наричат "Гунди – легенда за любовта" киносъбитието на десетилетието у нас. Причината са колкото всичките над 500000 продадени билета, които превръщат филма в най-гледания от 1989 година насам, и тълпите от хора на различна възраст, които извиват опашки пред касите на кината, толкова и отдаденият екип, който от пораждането на идеята за филмовия разказ до създаването му вярва в посланието, което носи. С това една легенда за любовта пише история за кино. Навярно така се получава, когато разказваш с отдаденост за човек като Георги Аспарухов.

Макар всеки от екипа да е имал усещането, че е част от нещо магично, никой не е очаквал "Гудни – легенда за любовта" да постигне толкова голям успех сред зрителите си, немалко от които са го гледали повече от веднъж. Вдъхновяващото всъщност е, че филмът успява да обедини хората във време, в което сме привикнали към концепцията за разединение.


Според Димитър Димитров, режисьора, благодарение на когото "Гунди – легенда за любовта" е точно тази филмова история, която можем да гледаме днес, в това е и смисълът на киното, а и на културата въобще – да обединява народа в мислите, целите и вярванията му.

Парадоксалното е, че отново история от времето на комунизма е в основата на киноразказа, който привлича така силно зрителите вече повече от четири седмици.

"Това, което се видя, е че българският зрител има вкус и има око, а и е адски взискателен вече, защото се гледат много чужди филми, за разлика от преди 15-20 години, когато беше по-трудно. Сега кликаш и гледаш всичко, което е по света, то стига до теб за 2 секунди за 15-16 лева на месец. И ние като автори сме длъжни да не обиждаме зрителите с това, което правим. Ние сме длъжни, особено ако харчим пари, които са от Националния филмов център, т.е. това са и техни пари, да не ги обиждаме, да ги уважаваме и да им даваме качествени продукти. Качествени казвам като ниво на киноразказ и киноезик", обясни в "Кино с думи" Димитър Димитров по отношение на това с какво не бива да се прави компромис в киното. Според него трябва да запазим българската идентичност в темите и историите, които се разказват на екрана.

"За да си в тази професия, първото и най-важно нещо, което трябва да спазваш, е да си верен на себе си. Започва се оттам ти да имаш вътрешния барометър на това какво искаш да постигнеш, каква е целта ти и да гледаш напред и нагоре, а не да мислиш за задоволяване на собственото си его и на собствените си нужди – финансови или за слава", допълни Йордан Марков, създател на визуалните ефекти в "Гунди – легенда за любовта".

Той разказва в ефира на "Кино с думи" за вярата и вдъхновението, с което е работил по филма, за екипа, с който е споделил радостта от създаването на всеки малък детайл от визуалната му среда, за значението на добрия пример в киното и за ролята на човека, който дирижира всичко това, а именно – режисьора.

В звуковия файл можете да чуете още:
какво означава да се чувстваш като баща на филма, който създаваш;
• защо е важно да си смел в решенията си и да заставаш зад името си, когато работиш по един филм;
• как се създава позитивна среда по време на един снимачен процес, особено когато 150 човека са вперили поглед в теб;
• защо най-добре свършената работа е тази, която остава незабелязана;
• защо Иван Христов и Андрей Арнаунов са продуценти за пример;
• защо "шапки долу за режисьора" е в дъното на добрия екип.

Снимки: @gundi.film
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. д-р Здравка Василева

Viva l’Accademia гостува в Рим

До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..

публикувано на 11.10.25 в 08:35
Станислав Лем

Фантастика и сатира в "Академия комика"

Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици.  Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..

публикувано на 10.10.25 в 16:35

Балканският човек в чакалнята на живота

Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..

публикувано на 10.10.25 в 16:23

Поезията на Филип Ларкин – с награда за български превод

Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..

публикувано на 10.10.25 в 15:52
Krasznahorkai László

Ласло Краснахоркаи и литературата, която изразява света

Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..

публикувано на 10.10.25 в 14:54