Опит за осмисляне на случващото се в страната ни и по света в "Нашият ден" правим с помощта на политолога Христо Анастасов.
По думите на Анастасов сме свидетели на най-големия прелом на човечеството поне от 1989 година насам. Този път обаче зарядът не е насочен към възход на демокрацията, а е "тъмен скок към неизвестното".
Вината за поредицата от кризи се корени в безотговорността на западните лидери от последните десетилетия, в самозалъгването, тънките сметки и илюзията, че Путин или Си Дзипин могат да са положителни фактори за мира и икономиката, смята Анастасов.
Приоритетите на избирателя в САЩ са се разминали с тези на двете големи партии – Републиканска и Демократическа. Грешката на демократите е, че не са разбрали колко много дразнят обикновения човек с кенсъл културата, заявява политологът.
Анастасов коментира: "Оказа се, че не сме в постгероична епоха, нито сме в епоха, в която националната държава е умряла. Всички клишета, всички илюзии на това, което отляво обзе западния свят, се оказаха кухи и неверни. Не може избирателите да не се влияят от тези неща. Когато не им покажеш нормалното, което наричаме центристко, хората в стреса си ще гласуват за някого, за когото не биха гласували иначе."
Относно националната криза, в която се намираме, Анастасов казва: "При нас проблемът е неграмотността – човешка и политическа. Когато уплашиш един човек, който не знае какво е мълния, той си измисля Зевс. Когато един просвещенски човек се страхува от мълнията, разумът го кара да измисли гръмоотвода. За съжаление днес повече хора измислят Зевс, а не гръмоотвода."
По думите на Анастасов това, че някои хора в България говорят за Белене и за народен съд като за нещо добро, означава, че не сме си свършили работата през последните 30 години.
Целия разговор чуйте в звукоивя файл:
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
