Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по психоанализа и групова анализа и към университета "Зигмунд Фройд", Виена. От двадесет години се занимава професионално с маркетинг, комуникации, реклама и семиотика на средата. Част е от "Свободно поетическо общество".
"Панспермия" е роман, съдържащ рецензии за 40 несъществуващи, но възможни книги, задаващ натрапчивия въпрос: "Как стигнахме дотук?". Предговорът е на Ани Илков, който пише: "В настоящата книга имаме не ръкопис, а читателски блог, в който критически през мрежата на възможни, но несъщствуващи книги се разбрида нишка по нишка изгнилата идеография на злощастния наш опит за свят – бивш, настоящ и бъдещ."
Ето как Владимир Полеганов въвежда читателите в този роман: "Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти. Ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман."
Художник е Милена Вълнарова, а редактор Красимир Лозанов.Водеща на премиерата беше Зорница Гъркова, а за книгата говориха Ани Илков, Владимир Полеганов и авторката Полина Видас.
Чуйте репортаж от представянето в галерия "Доза", където можеха да се видят и кориците на несъществуващите романи, рецензирани в "Панспермия".
Хората сме различни, мислим различно, чувстваме различно. Все пак някъде измежду всички асоциации, които човек може да си направи, когато чуе Италия, при всеки ще стои и киното. Страната има богата история с него, така че никак не е изненадващо, ако млад човек избере да учи именно това в Италия, в Рим. Борис Славчев е режисьор, чийто житейски път е..
В епизод 611 "Трамвай по желание" среща своята публика с едно от знаковите лица и емблематичните гласове на българския рок Антон Иванов. Ако това звучи непознато, да представим музиканта по популярния начин – Тони Чембъра. Кой е той. Тони е роден в Плевен. В началото на 80-те е сред създателите на групата "Монолит", малко по-късно се..
Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони, кексчета, вейпове и смоли... Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи, 12,9% от българите (между 15 и 64 години) са употребявали наркотици поне веднъж. За сравнение - през..
Новият роман на Владимир Левчев е със заглавие "Тази сянка под червената скала". Това е променена и разширена версия на романа "Човекът и сянката", публикуван през 2012 г., но се възприема като изцяло нова творба. Предговорът, в който той говори за американската и за балканската мечта, за това по какво се различават завършва така: "Както навсякъде..
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда? Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси. Когато след 11 години царуване в света на..
Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони,..
Промените от 1989-а, свободата на словото и купчините непреработено минало коментира в "Мрежата" по програма " Христо Ботев" писателката Теодора..
"Много се вълнувам за голямата награда на БАН, тъй като за мен е изключително висока чест , че именно аз бях удостоена с тази награда – Наградата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
