В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство.
Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество и личен път към фотографията. Нейната изложба "100 запечатани във времето" се утвърди като едно от културните събития на годината, разкривайки не само визуалната памет на съвременна България, но и дълбоката емоционална връзка между историята и настоящето.
На въпроса как е избрала фотографията, Теодора разказа за неочаквания си път към това изкуство:
"Започнах с музиката още на четиригодишна възраст. Вдъхновяваха ме различните течения – Романтизъм, Барок, но в един момент родителите ми решиха, че трябва да се занимавам с право. Аз обаче се почувствах несвързана с тази идея. След време, когато ме попитаха какво обичам, аз откровено казах – фотография. Това ме доведе до срещата с моя преподавател, доц. д-р Александър Нишков, който ме подготви."
Теа също така сподели, че да си наследник на такъв човек като Подвързачов е тежест и отговорност, но не определя това наследство като основен фактор за своя успех:
"Не мисля, че заслугата ми е в кръвната линия. Това, което ме движи, е осъзнаването, че има неща, които трябва да направя – за себе си и за изкуството."
Доц. Нишков, един от най-уважаваните преподаватели по фотография у нас, разказа за своя неочакван път към това изкуство.
"Като дете се занимавах с рисуване. Баба ми, която беше художничка, ме изпрати при Дечко Узунов, за да развия таланта си. Но един ден кварталната банда ме извика за футболен мач, опитах се да им кажа, че имам урок по рисуване, но получих следния отговор: "Баба ти е народен художник, тя ще те вкара в художественото училище", изоставих папката и реших, че не искам да нося този кръст."
Търсейки алтернатива, Александър избира фотографията, смятайки я за нещо по-достъпно. "Разбира се, тогава не осъзнавах, че както казваше моят професор, "фотографията е проста, но не за прости хора". С времето тя се превърна в моя начин да изразявам себе си."
Сред неговите най-ярки спомени са годините в киното през 80-те – от "Мера според мера" до "Време разделно". Въпреки успехите на големия екран, фотографията остава неговата най-директна форма на изразяване: "Тя е най-искреният начин да изкажеш това, което чувстваш."
Чуйте разговора в звуковия файл.
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от най-успешните създатели на онлайн съдържание идва след двугодишен труд. В 400 страници са събрани малко известни и дори забравени места, съхраняващи тайнствената красота на родината ни. Книгата обхваща..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg