Никулден с поезия: Спомен за поета Николай Кънчев и наградата на негово име

Бяла Врана

О, колко много хора, колко дни, но ти не спираш -
измъчен си от тази недостатъчност и търсиш
коя звезда е точно семето на чудото?
В какво е сигурен, се питаш, най-разсеяният,
направил си глава от вестник, шапка от главата?
Самият ти ще сториш страшен грях, ако допуснеш,
че има само плът, защото всичко не е трупове.
И полетът на мисълта те прави бяла врана!

Насред празничния Никулден си спомняме за значимия поет и преводач Николай Кънчев и за наградата, която се връчваше на негово име. 

Кънчев е от значимите български поети и преводачи – творец със сложна съдба, но поетична дълголетност отвъд живота.

"Артефир" отбелязва Никулден с поезията на Николай Кънчев, прочетена от две поетеси, награждавани с поетичния приз на името на поета – Мирела Иванова и Белослава Димитрова.

Въпреки системата пред света Кънчев беше запазената марка на модерната българска поезия от втората половина на ХХ век, казва в Мирела Иванова.

Поетесата определя Кънчев като "знакова фигура не само в поезията, но изобщо в духовното ни пространство".

"Той беше от край докрай вдаден в думите и в словото. Неговата трудна съдба изглежда му помогна да стане много по-силен, по-неотказващ се и посветен", добавя Иванова.

По думите на Белослава Димитрова "поезията е вечният път към поетите, които не са сред нас".

Димитрова отделя от ефирното си време, за да отдаде почит не само на Кънчев, но и на Федя Филкова и нейната отдаденост към поезията и паметта на поета. Муза, спътница и поетеса, Филкова е стожерът зад поета Николай Кънчев. Именно тя учредява наградата на негово име през 2012 година. 

Нека не го отмине тази чаша

Престарелият поет надлъж и шир жадува да пътува, като гледа колко малко му остава времето при толкова пространство. И когато, както винаги, се моли: нека ме отмине тази чаша!, цялата вселена е кристална.

Николай Кънчев

Чуйте целия разговор и прочит на стихотворения от Николай Кънчев в звуковия файл: 

Николай Кънчев (с. Бяла вода, Плевeнска обл., 25.11.1936 – София, 9.10.2007). Завършва гимназия в Свищов (1955), следва българска филология в Софийския университет (1959–1961). Автор и преводач на свободна практика.

През 1988 Н. Кънчев участва в международни фестивали на поезията в Ротердам и в Белград, а през 1991 – в Париж и на о. Крит. Носител е на международната награда за поезия Златен ключ (Смедерево, Югославия, 1990), на Националната награда за поезия "Пенчо Славейков" (1996). През 2001 е избран за член на Световната академия на поезията към ЮНЕСКО.

Книги с преводи на негови стихове са издадени в Полша, Германия, Холандия, Австрия, Сърбия, Словения, Чехия, Грузия, Италия, Испания, САЩ, Франция, Испания, Македония, Швейцария. Стиховете на Кънчев зад граница се превеждат от внимателни и посветени читатели на съвременната българска литература (Войчех Галонзка, Барбара Байер, Людмила Кроужилова и др.)