Излезе "Черната книга на правителственото разхищение в България", която за пореден път разкрива примери за неефективно и непрозрачно изразходване на обществени средства. В тазгодишното юбилейно издание, посветено на 10-ата годишнина на проекта на фондация "Фридрих Науман", създателите му се връщат назад във времето, за да бъдат осветено десетилетието на правителствените разхищения. Как създателите на проекта "решиха" този труд, научаваме в "Мрежата" от журналистката и редактор на изданието Весислава Антонова, както и гледната точка на Института за пазарна икономика в лицето на Петър Ганев.
Гласовете имат нужда от подкрепа
Весислава Антонова: "За десет години са разказани толкова възмутителни истории на злоупотреба с човешкия живот от страна на властимащите, че това би трябвало да доведе до гняв и недоволство, то обаче доведе до някаква резистентност, до някакво свикване... Ако става дума за това книгата да е няма, един ден да изчезне, то тогава сигурно хората ще се стреснат и ще си кажат, че това не е хубаво и по-добре да я има, да остане и да продължи..."
Времето днес и времето вчера
Петър Ганев: "Книгата излиза в интересен момент на нещо, което виждаме всекидневно – пълен блокаж в парламента, неуспешна конституционна реформа по отношение на съда, в момент на висок бюджетен дефицит, на неяснота около държавните финанси.
Интересното е, че, връщайки се 10 години назад, когато излезе първото издание на "Черната книга", ситуацията беше подобна – дълъг период на бюджетен дефицит, пресен спомен от протестите срещу Делян Пеевски и сравнително скорошния фалит на КТБ. Точно няколко месеца преди първото издание е и провалът на първата тогава конституционна реформа по отношение на съда.
Така че много сходна среда, със сходни герои, някои с повече власт сега, отколкото тогава, но една политическа безпътица, която в крайна сметка оказва влияние и на бюджета и на разхищението."
Весислава Антонова: "Това което направихме, стъпвайки на българската политическа действителност, на по-шумните случаи, описвани и от журналистите на Черната книга, но и от други журналисти в медиите, бе да очертаем няколко проблемни области, по които има смисъл да има десетгодишно обобщение – какво се случва в здравеопазването, инфраструктурните промени, анализът на това, което се случва в отбраната, с какво се занимава Държавната консолидационна компания, откъдето започват следите по много от големите казуси, свързани с големите държавни предприятия и наливането на пари вътре в тях." /.../
Но в "Черната книга“ няма да прочетете нищо за проблемите в образованието, например. И това е журналистически проблем, който прозира в "Черната книга" – специализираните журналисти (или както ние си го казваме на професионален език "ресорни" журналисти) почват да изчезват. Ние не намерихме човек, който да напише обобщен текст за това какво се е случило с образованието през последните десет години.
Ще кажа само, че журналистиката от страната показва възхитителна енергия, въпреки всички проблеми, които я натискат! Човешкото лице на журналистиката я дават именно те."
Страната, в която нищо не се случва
Весислава Антонова: "Ами, знаете ли мили хора, ако журналистите се откажат да пишат, политиците ще живеят в условие на една доста изгодна незабелязаност и лошите ще са победили.
Не можем да отнемем енергията на журналистите да забелязват това, защото "Черната книга" има документираща стойност" и е много важно след време, когато се върнем назад, да видим как едни почтени и съвестни журналисти са описали кризите в българския политически и икономически живот, за да не стига дезинформацията до хората, защото каквото и критично мислене да имаш, ако историята се подмени, то ти нищо няма да разбереш и научиш."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимките са предоставени от фондация "Фридрих Науман"
Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " тази неделя е посветено на един неочакван аспект от риболовните и ловни практики – мечтата! Защото рибарите отдавна вече са повече мечтатели, отколкото колоси на семейната прехрана. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев беседват за новата мода в риболова, а именно "Хвани и..
На първи септември започва Църковната нова година . С какво е свързана датата, какво е значението на този ден, какви са приликите и разликите с другите вероизповедания – Ана-Мария Кръстева разказва в "Нашият ден". Кръстева обяснява: "Църковният календар е създаден за нуждите и изискванията на църквата. Има за цел да създава връзка между..
В "Мигранти с таланти" ви представяме Хестър Гартрел, която е от Лондон и живее в София от пет години. Тя има бакалавърска степен по история и теология MA (Hons) от Университета в Глазгоу и е завършила магистратура в Университета в Единбург. Преди да се премести в България, е работила в отдела за достъп и ангажираност на "Birkbeck, University of..
Само два и половина месеца, след като с тържествена церемония и много гости от цялата страна беше официално открита първата и единствена по рода си частна природонаучна колекционерска сбирка у нас, наречена "Дивите животни на България", и биологът, ловецът, приятелят на животните и водещ на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев я посети в Батак...
Журналистката Златина Димитрова създава блога "Лицата на махалата", за да разкаже историите на хората, сред които живее, и да пресъздаде духа на района около "Пиротска" и Женския пазар. "Харесва ми, че дефиницията на махала обхваща мястото, хората и клюките, и раздумките. Районът, на който е посветен блогът, пасва много на това – казва Златина..
Днес е официалното откриване на XXI Есенен салон на изкуствата Пловдив 2025. Най-големият културен формат на града обединява фестивали и отделни..
"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков се игра в Художествената галерия в Созопол...
Изобразителното изкуство отново постави началото на “Aполония“. Изложбите на 41-вите Празници на изкуствата, които ще останат в Художествената галерия в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg