Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Журналистите, като незащитен вид

Излезе "Черната книга на правителственото разхищение в България"

Излезе "Черната книга на правителственото разхищение в България", която за пореден път разкрива примери за неефективно и непрозрачно изразходване на обществени средства. В тазгодишното юбилейно издание, посветено на 10-ата годишнина на проекта на фондация "Фридрих Науман", създателите му се връщат назад във времето, за да бъдат осветено десетилетието на правителствените разхищения. Как създателите на проекта "решиха" този труд, научаваме в "Мрежата" от журналистката и редактор на изданието Весислава Антонова, както и гледната  точка на Института за пазарна икономика в лицето на Петър Ганев.

Гласовете имат нужда от подкрепа

Весислава Антонова: "За десет години са разказани толкова възмутителни истории на злоупотреба с човешкия живот от страна на властимащите, че това би трябвало да доведе до гняв и недоволство, то обаче доведе до някаква резистентност, до някакво свикване... Ако става дума за това книгата да е няма, един ден да изчезне, то тогава сигурно хората ще се стреснат и ще си кажат, че това не е хубаво и по-добре да я има, да остане и да продължи..."

Времето днес и времето вчера

Петър Ганев: "Книгата излиза в интересен момент на нещо, което виждаме всекидневно – пълен блокаж в парламента, неуспешна конституционна реформа по отношение на съда, в момент на висок бюджетен дефицит, на неяснота около държавните финанси.

Интересното е, че, връщайки се 10 години назад, когато излезе първото издание на "Черната книга", ситуацията беше подобна – дълъг период на бюджетен дефицит, пресен спомен от протестите срещу Делян Пеевски и сравнително скорошния фалит на КТБ. Точно няколко месеца преди първото издание е и провалът на първата тогава конституционна реформа по отношение на съда. 

Така че много сходна среда, със сходни герои, някои с повече власт сега, отколкото тогава, но една политическа безпътица, която в крайна сметка оказва влияние и на бюджета и на разхищението."

Весислава Антонова: "Това което направихме, стъпвайки на българската политическа действителност, на по-шумните случаи, описвани и от журналистите на Черната книга, но и от други журналисти в медиите, бе да очертаем няколко проблемни области, по които има смисъл да има десетгодишно обобщение – какво се случва в здравеопазването, инфраструктурните промени, анализът на това, което се случва в отбраната, с какво се занимава Държавната консолидационна компания, откъдето започват следите по много от големите казуси, свързани с големите държавни предприятия и наливането на пари вътре в тях." /.../

Но в "Черната книга“ няма да прочетете нищо за проблемите в образованието, например. И това е журналистически проблем, който прозира в "Черната книга" – специализираните журналисти (или както ние си го казваме на професионален език "ресорни" журналисти) почват да изчезват. Ние не намерихме човек, който да напише обобщен текст за това какво се е случило с образованието през последните десет години.

Ще кажа само, че журналистиката от страната показва възхитителна енергия, въпреки всички проблеми, които я натискат! Човешкото лице на журналистиката я дават именно те."

Страната, в която нищо не се случва

Весислава Антонова: "Ами, знаете ли мили хора, ако журналистите се откажат да пишат, политиците ще живеят в условие на една доста изгодна незабелязаност и лошите ще са победили. 

Не можем да отнемем енергията на журналистите да забелязват това, защото "Черната книга" има документираща стойност" и е много важно след време, когато се върнем назад, да видим как едни почтени и съвестни журналисти са описали кризите в българския политически и икономически живот, за да не стига дезинформацията до хората, защото каквото и критично мислене да имаш, ако историята се подмени, то ти нищо няма да разбереш и научиш."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимките са предоставени от фондация "Фридрих Науман" 

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26